Световният номер едно Новак Джокович споделя, впечатленията си от представянето си през изминалия сезон и дава положителна оценка на играта си.

Преживял ужаса от бомбардировките над Сърбия, той би желал да изиграе мач с Пийт Сампрас, а ски-спускането си остава голямата му страст.

Въпрос: Това, което се питат много хора е какво се промени в играта ти – Сервисът или може би форхенда?

Вярно е, че съм подобрил някои елементи от играта си, но това са незначителни неща. По принцип играя същия тенис по същия начин както и преди години. Това, което на първо място се промени е психологическия ми подход към играта.

Заставих себе си да направя голяма крачка напред: Казах си, че вече съм израснал и сега вече е дошло моето време: “Мога да печеля титли от Големия шлем!”. Според мен късметът спохожда не само отчаяните хора, а и тези, които до края вярват в силите си.

Въпрос: През миналата година имаше някои проблеми със сервиса. Как успя да ги преодолееш?

Всеки може да види, че съм променил техниката на изпълнение на сервиса, което пък се оказа лошо за рамото ми. През 2009г. и началото на 2010г. изиграх около 100 мача – най-много за цялата ми кариера до момента – и в резултат на това получих болки в рамото.

По време на тренировките изпитвах изключителен дискомфорт при изпълнението на начален удар и се опитвах да компенсирам като натоварвам други мускули. Но шест месеца по-късно ситуацията се нормализира и започнах да изпълнявам сервиса автоматично с привичните си движения.

Възвръщането на формата ми при сервиса съвпадна със старта на US Open. Достигането ми до финала на турнира се превърна в повратна точка за мен.

Въпрос: Повечето от привържениците ти си спомнят твоя най-запомнящ удар на полуфинала на US Open - ретурът ти при мачбола за Роджър Федерер. Какво си мислеше в този момент?

Когато Роджър сервира в мач от турнир от “Големия шлем” много са малки шансовете на съперника да отиграе подаването. Но аз бях учудващо спокоен. Казах си: “Е, няма какво да губя.” Спрях да мисля какво ще се случи по-нататък и разчитах само на физическата и психическа си устойчивост, за да мога да изпълнявам точните удари в точното време.

Не исках да се повтаря историята от последните три-четири години, когато винаги отстъпвах на Роджър или Рафа в решаващи етапи от Големия шлем. И не защото играех зле, а защото те бяха по-стабилни психически.

Въпрос: Миналата година отборът на САЩ игра срещу твоя в Купа Дейвис. Получаваш ли допълнителна мотивация, когато си в Сърбия и играеш със съотечествениците си?

Хората гледат на мен като на личност, която може да промени имиджа на страната в положителна посока. Да, понякога това не е лесна задача, но аз го правя с удоволствие. Аз съм само на 24 години, но съм преживял две войни и прекрасно знам какво е да живееш без пари под постоянни бомбардировки.

Човек винаги трябва да търси светлината в края на тунела и моята страна го намира в любовта към спорта. Ето защо моите сънародници възприемат успехите ми като свои собствени.

Въпрос: Ако имаш шанса да играеш с някой от най-великите тенисисти от миналото кого би избрал?

Пийт Сампрас. Той е винаги е бил мой идол и кумир. Спомням си как го наблюдавах как играе още когато бях само на 4 години. Моето семейство няма традиции в тениса и като дете предимно карах ски.

Баща ми е професионален спортист, който се запознава с майка ми на ски-пистата. Аз фактически израснах сред снежните върхове. Когато бях съвсем малък той ме носеше на гърба си, докато караше ски. Дори и сега, когато съм професионален тенисист ски-спускането си остава моята голяма страст.

Но тенисът е моята съдба. Когато шестгодишен гледах финалния мач на Пийт Сампрас на Уимбълдън си представях, че и аз някога ще се боря за титла на този корт. Може би затова Пийт си остава тенисистът, който е моят ориентир.

Въпрос: Какво ще кажеш за настоящата си мотивация преди началото на Australian Open 2012, а и за следващия сезон като цяло.

В разцвета на силите си съм и искам да направя колкото се може повече успешни сезона и да дам всичко от себе си, за да спечеля титли от Големия шлем. Искам и медал от предстоящите Олимпийски игри.