След като през лятото дойде на "Емиратс Стейдиъм", Микел Артета постепенно се превръща в основен играч за Арсенал. Много се коментира за неговия принос за преодоляването на кризата в началото на сезона, но сега самият той си припомня детайли от началото на своята кариера.

29-годишният испанец разкрива, че най-добрият му приятел всъщност е футболист, с когото никога не са били съотборници като професионалисти. Това е моторът на Реал Мадрид Чаби Алонсо.

Двамата са израснали в Сан Себастиян. След това Артета заминава във втория отбор на Барселона, докато Чаби Алонсо пробива в Реал Сосиедад.

През 2005 година двамата отново стават съседи, когато Артета идва в Евертън. През това време Чаби вече играе за кръвния враг Ливърпул.

"Живеехме на 5 минути един от друг и играехме в един отбор докато бяхме деца", коментира Артета пред сайта на Арсенал.

"Имахме добро приятелство, но след това аз заминах за Барселона, а той остана. След това изведнъж, 5 години по-късно, той премина в Ливърпул, а аз дойдох в Евертън и отново живеехме врата до врата".

"Беше лудост, но понякога футбола ти предлага такива неща. Никога не знаеш къде ще се озовеш".

"Естествено, аз говорих с него и той ми каза, че Ливърпул е много хубав град за живеене, че феновете са невероятни, за голямото съперничество между тези два клуба и за невероятното преживяване".

"Нямах никакви колебания да дойда в този отбор и това донякъде бе благодарение на него".

Същевременно халфът призна, че е обмислял сериозно предложението да стане английски национал. Артета така и не успя да запише нито един мач за родната си Испания, което за известно време позволяваше да бъде натурализиран. Той бе спряган за състава на Фабио Капело за световното първенство през 2010 година, но ФИФА промени правилата така, че това стана невъзможно.

"Ако беше за която и да е друга държава, щях да кажа "не". Но защото беше Англия, казах, че ще си помисля".

"Англия беше страхотна за мен в професионално и в лично отношение. Накрая се оказа, че няма нужда аз да правя решение, тъй като не беше позволено от ФИФА".

"Поне беше приятно да знам, че Фабио Капело и екипът му  обмисляха да ме привлекат в националния отбор".

"Чувствам се отчасти англичанин, защото прекарах най-голямата част от кариерата си тук. Познавам начина на мислене на англичаните, какво правят, културата - знам всичко".

"Трябваше да се адаптирам, така че сега живея като англичанин. Смешно е, като погледна дъщеря си и я чуя да говори английски - невероятно е".