Двама на пейката. Като в парка. Наближава пролетта, но за тях есента е сезона, в който се намират. Гледат другите и се забавляват. Мислят си за славното минало. Хубави времена с много титли, купи. Всеки от тях караше публиката да изпада в делириум. Филипо и Алесандро. Едно време футбола беше техен. Сега ще бъдат на пейката довечера в дербито между Милан и Юве. Двамата са последен избор за своите треньори.

Тяхната мода отмина. Индзаги и Дел Пиеро са само мънички фигури в големите машини на Милан и Юве. Двама динозаври, които дълго време бяха заедно. В Юве обаче Пипо и Алекс не бяха приятели. Те са разделяни от начина на живот, който харесват. Но едно ги обединява - любовта към футбола. И двамата имат своята елегантност и значение. И много голове. Много, много голове.

Ювентинецът е на четвърто място сред италианските голмайстори за всички времена с 317 гола в актива си. Веднага след него е миланистът, който има 315.

Италианският футбол днес няма памет. Отказва да се връща назад. Миналото няма значение. На терена изборите са други. За двамата ветерани няма място. Нищо, че заслужават огромно признание и респект.

От футбола си отидоха Малдини, Ривера, Дзоф, Мацола, Тардели, Антоньони. Но на тяхно място дойдоха нови играчи, бяха избрани нови пътища. От кариерата и на тях, както и на Пипо и Алекс останаха огромни фотографии, които са на входовете на стадионите. Които напомнят за тяхната слава.

В Англия има много хубава традиция. Преди мачовете с аплодисменти се почита старата слава. На тези, които са си отишли. Там спомените за миналото се пазят и почитат. Това е спорта и така трябва да бъде навсякъде. Но в Италия не е съвсем така.

Индзаги и Дел Пиеро написаха заедно историята. Но това не значи нищо за шефовете. Договорите и на двамата изтичат през лятото. За тях вече няма бъдеще в наказателното поле. Няма бъдеще на терена. Схемите предвиждат "по-интензивни" решения. "Издръжливостта" ги изважда от състава, "атаката на празните пространства" не им дава място на терена, двамата вече не могат да се справят "един на един".

Мачът довечера е на другите. За Пипо и Алекс най-много да има някоя и друга минута. За да не бъдат напълно забравени и да не ги унижат напълно. Треньорите ще извадят "Айпад" или "Блок Ноутс", който да им обясни какво да правят, как да се движат, къде да отидат, сякаш двамата гиганти се нуждаят от сателитна навигация, за да разберат къде е вратата или на кого да подадат топката.

Но това е новия футбол. Индзаги се ядосва и се прибира. Алекс ще се изплези и ще си тръгне. Милан и Ювентус имат нови "проекти". Дава се път на "младите". За Пипо и Алекс остава само един възглас и ръкопляскане от романтичните тифози, които ги помнят.

Ибрахимович няма да играе. Но Индзаги и Дел Пиеро, също. За разлика от шведа двамата ветерани този сезон не са били от решаващо значение. Ако някой донесе на "Сан Сиро" тази вечер всичките трофеи спечелени от Пипо и Алекс, всичките световни и европейски отличия, купи на Италия, титли, Купи на шампионите, Суперкупи и индивидуални отличия, "Сан Сиро" ще заприлича на Лувъра.

Трофеите тежат, но не могат да помогнат нито на Пипо, нито на Алекс. Времето за спомени приключи. Двамата днес ще седнат на пейката и ще бъдат резерви на всички останали. Но за себе си те винаги ще бъдат титуляри. Както и в спомените на тези, които са ги гледали.

"Ил Джорнале"