Звездата на световния биатлон Магдалена Нойнер даде интересно интервю малко след като спчели поредния си златен медал - този път от шампионата на планета в Руполдинг.

Въпрос: На стадиона каза, че никога не си се чувствала толкова щастлива по време на цялото състезание. Това означава ли, че надпреварата мина леко?

Не бих казала. По време на последната стрелба беше много трудно да се абстрахирам от това, което се случваше около мен, но успях. Нямах никаква представа как са стреляли конкурентките ми и въобще какво се случва на трасето. След като последния изстрел попадна в целта вече станах част от публиката. Позволих си да се слея с емоциите по трибуните и напълно да се потопя в тази атмосфера. Беше страхотно – да усещаш как целият стадион се радва заедно с теб. Знаех, че състезанието все още не е приключило, че в последната обиколка ще  е най-трудно. И на мен, подобно на другите, ми беше некомфортно по рохкавия сняг, краката ми се плъзгаха и това ми отнемаше повече сили от обикновено. Но се вложих изцяло и се опитах да покажа всичко, на което съм способна. Чувах толкова много познати гласове по време на цялата дистанция сякаш на всеки метър от трасето стоеше мой близък приятел. Това ми помогна да бягам още по-бързо.

Въпрос: Мислеше ли, че можеш да вземеш златен медал, когато пристигна на огневия рубеж за стрелбата от прав?

По време на стрелбата винаги мисля само за стрелба. Има много неща, които трябва да контролираш, така че няма време за излишни мисли. Когато в хода на състезанието успееш напълно да се концентрираш изпадаш в особено състояние: сякаш около теб няма въобще никого. В такова състояние не ти влияе нищо, дори климатичните неудобства. Успях да се концентрирам именно по този начин и за това на стрелбището не бях притеснена, но бях изпълнена с чувство, което извираше от мен, че всичко ще бъде наред.

Разбира се бях наясно с това, че при чиста стрелба шансовете ми за успех винаги са изключително високи. В същото време не веднъж съм се убеждавала колко лесно се губи концентрацията по време на надпреварата. Именно за това имам правило за нищо на света да не се разсейвам и да не гледам какво прави съперницата ми. Тази моя особеност я знае моят треньор и те почти никога не ми съобщават информация за това какво се случва с конкурентките ми.

Въпрос: Немските спортисти, които участваха в спринта не се справиха добре, като преписаха резултатите си на лошите ски. Това накара ли те специално да си подготвиш твоите?

Аз имам професионален ваксаджия и толкова съм свикнала да му се доверявам, че преди старт никога въобще не мисля за това, че ските ми могат да са недостатъчно подготвени. Не си спомням за случай, в който да съм се оплаквала. Зная на каква цена се постига това. При сложните метеорологични условия тук в Руполдинг през всичките дни ваксаджиите се занимават със ските ми от сутрин до вечер. Не мисля, че ските на другите биатлонистки от нашия отбор се различават едни от други. Ние по правило използваме едни и същи смазки и парафини, освен в случаите, в които някой прави допълнителни корекции за самия себе си.

Въпрос: Неуспехът на смесената немска щафета в първия ден на шампионата унищожи ли мечтата ви за шест златни медала?

Моля задължително да се отбележи: Аз говорих не за шест златни медала, а просто за шест медала. И мога отново да го повторя: Много искам да спечеля медали – не е важно какви – във всяка дисциплина. Ако повечето се окажат златни – това ще  е страхотно.

Въпрос: Може ли да се каже, че победата в първото състезание в Руполдинг е най-красивата от всички в твоята кариера.

Победата трудно може да се раздели на красива и некрасива. Но еднозначно мога да кажа, че това състезание ми подари най-вълнуващото преживяване от всичко, което съм изпитвала. Имаше всичко: бях в прекрасна форма, възможността физическото ми състояние да даде резултат и при това не някъде другаде, а у дома пред погледите на много специална публика. Въобще мога да кажа, че никъде до сега не съм изпитвала такова чувство. Никъде атмосферата на стадиона не е била толкова зареждаща и невероятна.

Въпрос: Има ли нещо от първия ти индивидуален старт, което искаш да анализираш и промениш?

Въобще не съм такъв тип човек, който прави анализи в хода на надпреварата. Всичко това трябва да се прави после. Това, което се е случило не може пост фактум да се промени. Значи най-доброто поведение е да изхвърлиш от състезанието мислите си без значение дали е успешно или не. И да се постараеш максимално да се съсредоточиш върху следващото си представяне. При спортистите няма толкова много свободно време.

Въпрос: А за теб каква е разликата между Световната купа и Световното първенство?

Преди всичко на подобни състезания като Олимпийските игри и Световното първенство губиш много време за някакви формалности. Например допинг-контрола. На етапите от Световната купа всичко протича много бързо в работна обстановка. А на световното понякога ти се налага за 15-ти път да прочетеш откъси от правилата, които и без това знам наизуст. На Олимпийските игри е още по-тежко.

Въпрос: Не те ли разсейва вниманието на медиите?

Отдавна съм свикнала с това. Харесва ми, че биатлонът стана толкова популярен, което се случи и с мое участие, харесва ми, че от нас се интересуват все повече хора и няма разлика дали пред теб е поставен един микрофон или са 25.

Въпрос: Даря Домрачова на спринта се оказа с 12 секунди по-бърза от теб. Какъв е коментарът ти?

Мока да коментирам само това, което аз правя. Радвам се, че се научих не само да стрелям добре, но да правя това бързо без да губя и секунда време на стрелбището. Бързата и чиста стрелба – това е добрата комбинация, която ти позволява да спечелиш, дори, когато съперницата ти е по-бърза с краката.

Ако трябва да бъда честна, когато чувам някой да произнася “Даря Домрачова” това неволно предизвиква в мен вътрешно усещане за разпаленост, а понякога ме побиват и тръпки. Мисля, че Даша не по-малко от мен гори от желания да спечели. И мисля, че тя никога просто така не би се отказала от ските. С нея винаги е интересно.

Въпрос: Общуваш ли си с нея?

Съвсем малко. Да кажем, че никога няма да пием по чаша кафе след края на състезанието, това е изключено по определение. Ние с нея прекалено големи конкурентки. Това въобще не ми пречи да я уважавам и да съм благодарна, за това че в нейно лице имам такава съперница. Не изключвам такова да е и мнението на Даша за мен.

Въпрос: В интервю след края на смесената щафета каза, че завиждаш на начина, по който словенците празнуват за своя сребърен медал. Какъв е шансът след края на щафетите другите да завиждат на вас?

Безспорно шансове има. И ние ще се опитаме да не ги изпуснем.

Въпрос: Страхуваш ли се, че концентрацията ти може да не се запази до края на шампионата?

Защо да гледам толкова напред? В момента мисля само за най-близкия старт и толкова.