Световната шампионка в преследването Даря Домрачова не веднъж е показвала, че може да бъде по-бърза от Лена Нойнер и дори да я изпревари в директен сблъсък. Тя е известна сред биатлонистите със своите железни нерви и феноменално бягане, не обича да произнасят неправилно фамилията й и готова да те цапардоса всеки заради семейната чест.

За Световното първенство

Ще празнуваме златния медал чак след последния старт в Ханти-Мансийск. Може би там към него ще добавя и нещо кристално. Кой знае?... Нямам навика дълго да празнувам победите си. Една спечелена титла не означава, че шампионатът в Руполдинг е свършил. Има още какво да се печели и за това е необходимо да се съсредоточа върху бъдещите стартове.

След победата ми в преследването, телефонът ми не спря да звъни. Беше ми хубаво да чуя поздравления от семейството ми – тук пристигна и брат ми, а родителите си помолих да останат у дома. Така ми  е по-спокойно. Иначе човек се старае да обърне повече внимание на роднините си и се разсейва.

Горда съм да кажа, че получих изключително високо държавно отличие – орден “За заслуги пред Отечеството” трета степен. Ще ми го връчат, когато се прибера у дома.

За почивката

Когато имам свободен ден се старая  да забравя и да не мисля за състезания. Опитвам се да се изключа от биатлона. Но да се излежавам по цял ден – това не е за мен. Предпочитам да се разхождам и да разглеждам забележителности, да ре ровя в интернет или да гледам филми.

За хобитата

Интересувам се от интериорен дизайн и живопис, но имам малко време за тези хобита. Почти не успявам да рисувам – последният път, когато рисувах бяха картички за една благотворителна акция.

Интериорният дизайн силно ме привлича и най-вече чета специализирани списания и си отбелязвам интересни за мен неща. Още повече, че цялото ми семейство са архитекти и специализирана литература не ми липсва. В момента планирам своя дом – в тази връзка често събирам цялото си семейство за консултации.

За техниката

Още в детството си в ски бягането се различавах от другите. Тогава някои се опитаха да ме променят, но се радвам, че не успяха. Моите първи треньори виждаха индивидуалността ми и добре разбираха, че за всеки отделен спортист е подходяща и конкретна техника. Аз се придвижвам така както на мен ми е комфортно и лесно, което е характерно само за мен.

Всички биатлонисти имат различна конструкция на тялото. Зная, че в световния биатлон мнозина хвалят моята техника, особено в равните участъци. Разбира се това ми е приятно, но за мен най-важното е да чувствам нужната траектория на движение.

За Нойнер

Съжалявам, разбира се, че тя се оттегля от състезателна дейност след края на сезона. Искаше ми се нашето съперничество да продължи. Но това е нейният избор и ние трябва да го уважаваме. Интересно ми беше нашето съревнование. Надявам се, че и за Лена също е било такова. Да, предполагам, че и всички наши почитатели и фенове са се наслаждавали. Но аз не смятам, че Лена е единствената ми конкурентка. В биатлона никога никого не бива да отписваш.

Чух, че тя едва ли би пила кафе с мен. А аз пък с удоволствие бих се разхождала с нея и без проблеми бих седнала заедно да изпием по чаша от ароматната напитка. За мен тя е съперничка в състезанията, но не и в живота.

За психологията

За мен битката за Световната купа не е напрежение – старая се да не се претоварвам психически и да не се пренавивам. Всичко ще се реши на финалите в Ханти-Мансийск. Не се нуждая от психолог – прекрасно се справям и сама.

За спортиста особено важно е треньорът да може да замести психолога. Понякога по време на тренировки е нужно да чуеш подходящата фраза и всичко си идва на мястото.

За създаването на семейство

Разбира се всеки се замисля за това, но за сега на мен ми е рано да създавам семейство. Почти цялото ми свободно време е посветено на биатлона. За мен семейството и професионалната ми кариера в биатлона са две несъвместими неща. Подобно смесване  не е полезно нито за семейството, нито за спорта. Когато се омъжа, това ще означава, че приключвам с големия спорт.

За фамилното име

Струва ми се, че вече всички разбраха къде се поставя ударението в моята фамилия. Но понякога хората грешат. Запомнете: във фамилията Домрачова и в името на град Няган – ударението е на първата сричка. Ако чуя друго – удрям в носа!