Това обаче не се случва често, вече три години. Според мен причината е една: няма сериозен, научен и опитен в треньорската професия наставник. Няколко сезона поред.
Това води до липса на концепция в състава, всеки полусезон се водят по 3-4 нови играчи, кой по-добър, кой по слаб. Текучество в кадрите, липса на последователност.
Няма приемственост в една обща линия на развитие на състава. Тази линия се прави от треньора и той попълва по 1-2 поста на полусезон най-много.
За да може да работи с едни футболисти, които да прилагат уменията. А е сигурно: добрият треньор е основата на футболния процес. Не толкова футболистите, ръководителите, базата. Важен за футболния клуб на първо място е треньорът.
Според мен липсата на сериозен треньор в Левски няколко години поред доведе до тактическа безпомощност на отбора. Когато мачът не върви, няма готови, отработени на тренировки решения. Нито пък има кой да измисли печелившото решение на пейката по време на срещата (беше изумително да се гледа как срещу Миньор Костов седеше на скамейката, а не дори край тъчлинията почти през цялото време).
И през този сезон Левски надиграва съперниците, не може да вкара гол и губи. Защото е лесен за разгадаване. Достатъчно е противникът да бъде добре нареден, да блокира и без друго не много острите крила и да има повече хора в центъра на терена.
И противниковите треньори добре разбират това. Играят прибрано и чакат или слабичката защита на Левски да сбърка, или да има статично положение, сравнително сигурни, че ще опазят вратата си суха.
По подобен начин Левски беше лесно подхлъзнат от Димитър Пенев, Димитър Димитров, от Стоичков. Този модел с успех приложиха и други клубове, като Локо Пловдив и Миньор. Това не е само този сезон, да не изброявам протеклите по сходен начин мачове и през последните години.
Бъркаща защита, неумение пред гола, липса на идеи как да се справиш с нещата на терена. Това са белези на ненаучен, тактически слаб отбор. А след Костов май и винаги отличаващата Левски добра физическа подготовка не е на ниво.
Левски няма шампионски показатели. Когато не можеш да побеждаваш преките конкуренти, какви амбиции за титла може да имаш? Няма и манталитет на победител – ако го имаш, след загуба ще умираш от яд и няма да искаш да се покажеш пред хората. Вместо това идва: „Да забравим този мач бързо, идва следващия”.
Само публиката на Левски е винаги топ шампионския показател на сините. Тя винаги дава всичко от себе си, търпи лошо време, несгодите на пътуването, интересните срещи с полицията. Понякога успява да вдигне отбора, както беше и вчера през второто полувреме в Ловеч.
Но това е игра на ентусиазъм, на мускули. Само с тях сериозен футбол не се играе. За сериозния футбол трябва тактическа подготовка, за която е нужен сериозен треньор.
Трудно е да се намери – на българския пазар почти няма. Но тук е ролята на ръководителите в клуба. Защото да намериш добър треньор е по-важното отколкото да поправяш инфраструктура и да организираш скъпи лагери, след които те бият отбори, които са газили снега и калта около Сандански или по морето. Лагерите са абсолютно необходими, но когато на тях има кой да те учи на нещо.
Така според мен след очертаващия се трети поред сезон без отличие решението за Левски е едно: сериозен треньор.
Владимир Николов, Gol.bg