Този уикенд в Италия няма да има футбол. Причината е поредната жертва паднала на стадиона. 38-годишният полицай Филипо Рачити загина уцелен от бомбичка докато опитваше да разтърве биещи се фенове на Катания и Палермо в петък вечерта. Още един негов колега е в болница в тежко състояние, но докторите обявиха, че няма опасност за живота му.

Общо над 100 души са ранени в сблъсъците в Катания. Шефът на футболната федерация Лука Панкали обяви, че футбол в Италия няма да има този уикенд.

Това обаче далеч не е първото спиране на футбола заради умрял на стадиона. Подобно нещо се случи на 5 февруари 1995 г. Тогава целият италиански спорт беше спрял, след като седмица преди това загина Винченцо Спаньоло. Той бе намушкан на мача Дженоа - Милан, който бе прекратен в края на първото полувреме. Тогава самите играчи поискаха мачовете да спрат. Сега футболистите искат футбола да бъде спрян за 1 година докато се промени културата и манталитета на италианците.

Явно обаче случаят от 1995 г. не е послужил за урок. От тогава по стадионите на Италия често има инциденти, насилие, смърт. Ето една кратка ретроспекция на инцидентите.

Октомври 1997 - След Аталанта - Бреша ултрасите на домакините започват да трошат града. Полицията се намесва и се стига до бой. Полицай е уцелен от бомбичка и остава за 20 дни в болница. 13 са арестувани.

Октомври 1997 - Още 30 английски фенове са арестувани в центъра на Рим при сблъсъците между англичани и италианци преди мача Англия - Италия - най-важният мач за класиране на световното първенство. Един английски фен е намушкан. Случаят се превръща и в политически, след като английското правителство критикува работата на италианските полицаи.

Януари 1998 - 32 фенове на Варезе са осъдени по бързата процедура след като участват в масов бой след мач с Комо. Сред осъдените са и 7 малолетни.

Октомври 1999 - 20 млади фенове на Ливорно са арестувани за нанасяне на щети след мач с Пиза. Щетите са оценени на стотици милиони лири. Петима от тифозите са съдени от търговци, малки магазинчета, кафенета, които са пострадали при погрома.

Октомври 1999 - Около 2 часа продължава войната пред стадион Мараси в Генуа между фенове на Сампдория и полицията. Хвърляне на бомбички, подпалване на коли и още много вандалщини извършват феновете. Един от тях е ранен в главата. Мнозина полицаи са контузени след мача Самп - Болоня.

Март 2000 - Фен на Лийдс е наръган с нож преди мача Рома - Лийдс от купата на УЕФА.

Октомври 2000 - Двама английски фенове са намушкани на входа за стадион "Олимпико" преди мача Лацио - Арсенал от Шампионската лига.

Юни 2001 - В мача Месина - Катания, бараж реванш за влизане в Серия А, 24-годишният фен Антонио Куро е уцелен от бомбичка и умира 2 седмици след това. Куро е бил фен на Месина, а бомбата е хвърлена от сектора на Катания.

Март 2004 - Сблъсъци между тифози и полиция след дербито Лацио - Рома. Мачът е прекъснат заради слух, че полицейска кола е убила дете.

Януари 2007 - Един от шефовете на Санмартинезе (аматьори) Ермано Ликурси умира, след тежък побой. Ликурси се опитва да спре бой между играчи и фенове след мача с Канчелезе.

Това са само инцидентите в последните 10 години. А преди това положението не е било по-различно. Италианският футбол има огромна гнойна рана. Тя се нарича насилие. Докато раната не заздравее, колкото и пъти италианците да стават световни шампиони, никога няма отново да се напълнят стадионите.

Сега за разлика от преди ръководителите явно имат намерение да вземат мерки. И те трябва да са не драконовски а крумови. За съжаление италианците не са чували за Хан Крум, но в случая с италианския футбол неговите закони биха били много полезни.