Сега, когато сезона в четирите големи първенства на Европа приключи, можем да теглим чертата. Годината беше изключителна. Емоционална, страстна, впечатляваща. Да, скоро тя ще остане в архивите и алманасите, но също така ще остане в сърцата и спомените на половин Европа.

Защото сезонът, който приключи бе този на невижданите неща. Една кампания белязана с много обрати, много скандали, хиляди голове, драматични победи и дори приключила с емоционални сбогувания.

От непобедения Ювентус, до Манчестър Сити, който спечели титлата в 94-ата минута на последния си мач. От 100-е точки на Реал, до невероятни първи в историята дубъл на Борусия Дортмунд. Моменти, които още веднъж подариха на милиони фенове по целия свят, това, заради което футбола е най-великата игра. Чиста и неподправена емоция.

Обиколката на големите четри трябва да започнем от Италия. Защото там се случи, нещо, което рядко става. Ювентус не само взе първата си титла след Калчополи, но го направи по изключителен начин - завършвайки цял един сезон без загуба. Нещо, което в първенство от 20 отбора никой не е постигал (Милан на Капело завърши цял сезон но с 18 отбора).

Старата госпожа беше като машина. Завърши сезона с още три рекорда. Най-малко допуснати голове (20), което е рекорд за калчото с 20 отбора (предишният беше 24 допуснати гола от Модена 1946/47, Юве 2006/07 и Милан 2010/11). 20 е и цифрата на друг рекорд - толкова бяха играчите, които вкараха гол за Юве този сезон.

Никой преди не бе ставал шампион на Италия с повече от 14 равенства. Ювентус го направи с 15 и 23 победи (една по-малко от Милан). А сезона за Юве и в Италия завърши с доста сълзи. Заради последния мач на Алекс Дел Пиеро в Серия А за Юве. Сбогуваха се и още някои легенди като Пипо Индзаги, Алесандро Неста, Кларънс Зеедорф, Марко ди Вайо.

В Италия имаше и друг рекорд. Серия А смени общо 19 треньори по време на сезона. Донадони, Пиоли, Гасперини, Бисоли, Джампаоло, Фикаденти, Михайлович, Ди Франческо, Манджа, Малезани, Коломба, Тесер, Аригони, Мондонико, Балардини, Раниери, Марино, Малезани и Делио Роси бяха освободени.

Напускаме Италия и отиваме в Испания. Там Реал Мадрид на Моуриньо триумфира с титлата в Примера и сложи край на хегемонията на Барса в последните години. И го направи по изключителен начин. Реал стана първият тим стигнал кота от 100 точки. Барселона на Пеп Гуардиола стигна "само" до 99 през сезон 2009/10.

Голмайсторът на сезона, няма нужда от обявяване, Лео Меси вкара 50 гола само в Примера. Нещо, което трудно ще бъде подобрено в скоро време. Ако приемем Меси за самостоятелна атака, той е на осмото място сред отборите в Примера. Аржентинецът счупи и рекорда за най-много голове в рамките на един сезон като се доближи до границата от 80 попадения, а има да играе и финал за Купата на краля.

В Испания имаше и един друг нападател, който счупи някои и друг рекорд - Радамел Фалкао. Звездата на Атлетико Мадрид стана първият спечелил два пъти поред голмайсторския приз в Лига Европа (Купата на УЕФА). Той взе трофея с Порто преди година (17 гола), сега го стори и с Атлетико Мадрид (12 гола и два на финала). Фалкао вкара на всеки отбор, който Дюшекчите срещнаха този сезон в турнира.

Напускаме иберийския полуостров и се прехвърляме на острова. Там новият господар на Висшата лига се казва Манчестър Сити. След 44 години чакане (третото най-дълго между две титли в Англия), гражданите спечелиха по инфарктен начин титлата. Те губеха в с 1:2 у дома в последния кръг от КПР, но с два гола в 92-ата и 94-ата минута спечелиха и взеха златните медали за сметка на Манчестър Юнайтед. Развой, който изключително много приличаше на финала на Шампионската лига през 1999 г. между Манчестър Юнайтед и Байерн.

Червените дяволи изглеждаха сигурни шампиони 5 кръга преди края, като водеха с 8 точки, но с две загуби (от Уигън и Манчестър Сити) и равенство 4:4 с Евертън изпуснаха аванса си. Решаващ се оказа мача между Сити и Юнайтед през октомври. Тогава Гражданите победиха 6:1 на "Олд Трафорд" (най-голямата загуба в ерата на Висшата лига за Юнайтед).

В Германия също не липсваха емоции. Борусия Дортмунд спечели титлата за втори път поред. Байерн отново остана зад жълто-черните. За първи път от средата на 90-те, баварците завършват два поредни сезона без да станат шампиони.

Освен това Борусия взе дубъл побеждавайки на финала за Купата на Германия с 5:2 именно Байерн. Това бе и пета поредна победа на Дортмунд над баварците, нещо което никой в Германия не е постигал откакто е създадена Бундеслигата.

А това, че Дортмунд бе заслужен шампион го казват и цифрите. Отборът записа 28 поредни кръга без загуба (от есента до края на сезона). Завърши с най-много спечелени точки в историята на Бундеслигата и спечели най-много победи като гост в историята на немското първенство.

А сега, какво? Три месеца пауза, по средата на които има европейско първенство. И после през август всичко започва отначало. Защото има нови рекорди, нови непостигани неща, които да се преследват. Във футбола емоциите никога не свършват.

АВТОР Петьо Петев