Поредното издание на Ролан Гарос навлиза в решителната си фаза, а претендентите за трофея остават все по-малко, което няма как да не повдигне въпроса има ли кой да спре Рафаел Надал в похода му към безсмъртието?

Преди началото на шампионата мнозина определяха Новак Джокович като главният съперник на Рафаел Надал, но от демонстрираното от сърбина през последните дни виждаме, че той е далеч от най-добрата си форма.

В исторически аспект обаче основният опонент на “Ел Торо” е легендарният швед Бьорн Борг и неговият рекорд от шест титли от Откритото първенство на Франция, който Рафа може да счупи (вече е изравнен) още тази неделя.

Сега мнозина говорят, че Джокович е в Париж да оформи своя така наречен “Новак шлем” (да спечели всички четири титли от “Големия шлем” в рамките на 12 месеца), но съвсем забравят, че Надал също преследва сериозни исторически постижения.

Преди няколко години се разгоря словесна битка на тема “Кой е най-добрият тенисист на клей в историята на тениса – Борг или Надал?” независимо от факта, че през последните години испанецът, по общото мнение, надмина Борг, някои специалисти и до днес смятат, че за окончателното закрепване на статуквото на Рафа като най-добър тенисист на клей той трябва да подобри рекорда на шведа и да спечели своя седми “Ролан Гарос”.

Успоредно с това има редица още по-точни данни и цифри, които показват предимството на испанеца над шведа и му отреждат категорично “кралския трон” в играта на червено.

Според статистиката на АТР съотношението на победи-загуби в мачовете на Надал на клей е 247:19 (93% успеваемост), като в същото време Борг е с показатели 245:39 (86%). Надал на землена настилка е завоювал 35 титли срещу 30 при Борг. От друга страна за шведа може да се прибавят и още няколко “непреброени” титли и победи, защото в тази епоха е трудно да бъдат разграничени официалните от  демонстративните турнири.

Борг напуска тениса в пика на своята кариера, а Надал до този момент все още се задържа на най-високо ниво. Едновременно с това испанецът понякога признава, че е уморен от напрежението в Тура, но за отказване към момента и дума не може да става.

“Понякога имам впечатлението, че вече съм на сто години.” – сподели година по-рано “Ел Торо”. Въпреки това мотивацията и жаждата за победи у Рафа не са намалели. Неговият подход към игра не се е променил – победа или загуба, рекорд или не.

“Всяка година пристигам в Париж с една единствена амбиция” – сподели пред журналисти Рафаел в навечерието на старта на Откритото първенство на Франция. “Не мога да бъда по-мотивиран от сега, когато преследвам своята рекордна седма титла от надпреварата.”

Подобно отношение към играта е впечатляващо от страна на Надал, но същината в неговото израстване се крие не в начина по който той побеждава, а в начина по който прие и превъзмогна поредицата поражения от Новак Джокович в рамките на една година.

Ако направим пак аналог с времето, когато Борг бе на върха ще си спомним, че именно поражения от Джон Макенроу на Уимбълдън и на Откритото първенство на САЩ подтикнаха шведа преждевременно да се оттегли от тениса и то в разцвета на силите си.

В същото време Надал, който за една година седем пъти изгуби от Джокович успя да събере силите си и да удържи две поредни победи над сърбина през последните месеци – все на своята любима настилка - клей.

Големият ефект обаче от ранното напускане на Борг е, че неговите рекорди останаха неопетнени от последващи загуби, докато аурата на непобедимия Надал отслабна след “сръбската серия”.

Всичко това обаче ще избледнее и ще загуби всякаква стойност, ако в неделя на “Филип Шатрие” Рафа “захапе” седмия си трофей и се изстреля в орбитата на недостижимите, като по този начин недвусмислено докаже, че Краля на клея е само един.