Съдбата направи прекрасна услуга на ЛеБрон Джеймс, когато преди една година той преживя провал във финала на НБА и го остави унизен, наранен и отчаян.

Това обаче се оказа най-хубавото нещо, което можеше да се случи с кариерата му, защото промени призмата през която светът гледаше на него и най-вече начина, по който самият ЛеБрон гледаше на себе си.

„Начина, по който играх тогава и загубата бе най-доброто, което можех да преживея. Всъщност станалото ме накара да се върна към основата и ме направи по-скромен. Разбрах, че трябва да се променя като играч, а и като човек, за да постигна това, което исках” заяви след мач №5 от серията Джеймс, стоейки до трофея Лари О’Брайън и наградата за Най-Полезен играч на финалите. Пръстите му не спираха да докосват отличията, сякаш за да се увери, че са истински и че са негови.

Всъщност провалът не облагороди ЛеБрон. Начинът, по който отговори на   случилото се, направи това. Непреодолимата стена между него и останалите бе разрушена. Той се отвори към феновете, а и към съотборниците си, след като Дуейн Уейд призна, че на срещата на тима преди сезона Джеймс за първи път е допуснал останалите да видят какъв човек е всъщност.

Веднага след блестящото му представяне в мач №5, когато завърши с 26 точки, 13 асистенции и 11 борби, той изглеждаше по-скоро освободен и успокоен, че е успял да премине през всичките тези трудности, за да стигне дотук. Истината е, че се промени физиката му, играта му и способността да се справя с напрежението.

И така ЛеБрон Джеймс вече е шампион на 27 години. Точно на толкова и Майкъл Джордън спечели първата си титла. Вярно е, че Джеймс нямаше 3 години в Северна Каролина под ръководството на Дийн Смит, нито пък детството на Джордън. Той обаче устоя на проблемите и стигна до върха.

„Това бе път, който трябваше да измина. Не искам да се сравнявам с нито един друг играч. Преминах през това да бъдат обещаващ играч и на 16 да бъда на корицата на „Спортс Илюстрейтид”, да стана лицето на един отбор след избирането си от Драфта и всичко това ме научи на много неща и трябваше по своему да се справя с проблемите. Сега съм шампион, но стигнах до върха по правилния начин, не съм минавал напряко” добави той.

Да, Джеймс имаше нужда от Дуейн Уейд и Крис Бош, но двамата имаха нужда много повече от него за титлата. Дори Уейд прие малко по-периферна роля, но в НБА няма как да станеш шампион без суперзвезда, която има около себе си други качествени играчи, участващи в Мача на Звездите. В последните години тази бе стратегията на ЛА Лейкърс, Бостън Селтикс и Далас Маверикс.

„Преди 2 години определено очаквахме, че ще бъде по-лесно, отколкото се оказа в действителност” призна Уейд.

Точно затова тогава Джеймс обяви, че Хийт ще спечели 5,6 или 7 титли и точно затова не мина много време преди да съжалява за думите си. Ако наистина бе станало така, той едва ли щеше да се освободи от репутацията на човек с арогантно поведение и да стане доста по-приятен.

Сега обаче, хората започват да се питат: Как може да бъде спрян? В крайна сметка победите променят всичко и шампионите имат правото да се държат по начин, по който тези без титла не могат. Това е част от спортната култура и двойният стандарт никога няма да се промени.

Талантът му го доведе толкова далеч и толкова бързо, но това стана на ужасна цена, която отне много от живота му. Около него имаше хора, облагодетелстващи се от това, че не може да се справя сам с емоциите и таланта и те забавиха израстването му. Антуражът му харчеше парите му, топлеше се от славата му, но не доставяше плодовете и интструментите, за да се развие.

Всъщност, моментът на истината за Джеймс бе именно провалът във финалите през 2011, когато той сам разбра за какво става въпрос. Тогава осъзна кои са празнините в живота и играта му и намери начин да ги запълни.

„Трябваше да измина пътя до върха, а след това и до дъното, за да разбера, какво трябва да правя като професионален спортист и човек. Направих това по собствения си начин” каза ЛеБрон.

И наистина той го направи както никой друг – от феномен и Най-полезен играч до спортен злодей и безчестен губещ. А сега вече и шампион. И той стигна дотук през възходи и падения и по уникален начин. И когато всичко свърши в мач №5, ЛеБрон Джеймс знаеше едно: Титлата от НБА вече не може да му бъде отнета и тя ще бъде негова завинаги.

Адриан Войняровски, Yahoo! sports