Хубав Ювентус, не прекрасен, но хубав. Същото важи и за Челси. Двата фаворита в група Е на Шампионската лига направиха истински спектакъл. Но за Ювентус този мач е много по-важен, както и равенството 2:2. Бианконерите влязоха в турнира през главния вход и го направиха по страхотен начин.

Двата гола на Оскар, втория от които достоен да влезе в учебниците, можеха да пратят Юве в нокаут. Но заслугата на италианския шампион е, че не се уплаши, не се предаде. Отговори веднага, после изравни, а накрая можеше и да спечели. А това не беше лесно. Това равенство е с вкус на победа за Ювентус.

Едно нещо е да направиш равенство без голове у дома срещу най-слабия отбор в групата, както направи Милан. Друго е да завършиш наравно в Лондон срещу европейския шампион, както направи Ювентус.

Равенството е справедливия резултат между два отбора, които направиха всичко, за да спечелят, но бяха равностойни в почти всичко. Във владението на топката (по 50%), в корнерите, в жълтите картони, в създадените положения.

Тази убийствена минута на Оскар можеше да се окаже решаваща. Когато бразилският дебютант в турнира заби топката в горния ъгъл на Буфон за 2:0 играчите на Ювентус се гледаха един друг в очите бяха наполовина изумени, наполовина разгневени.

Да кажем, че това бе решаващия миг в мача е тривиално, но е ясно, че когато изоставаш с 2 гола след половин час игра като гост на еврошампиона, или отговаряш веднага, или рискуваш да допуснеш срамна разгромна загуба.

Но настоящия Ювентус има страхотно самочувствие и здрава психика. Над 40 мача без загуба в Серия А е нещо, което да ти донесе увереност. А и откакто Антонио Конте е начело на тима Старата госпожа има само една загуба.

Големият отговор на Юве е най-важният сигнал от този мач. Бърз гол на Видал, изравняване през втората част и накрая удар в гредата на героя Куалиарела. Никой не се е съмнявал в техническата и тактическа идентичност на този Юве, но когато нещата тръгнаха на зле, отбора премина на план Б. Особено след като Пирло не функционираше. Тогава Видал пое лидерството в средата на терена, а останалите го последваха и заиграха по-силно.

И това е най-големия сигнал от този мач. Когато Юве не върви, всички имат желание да променят нещата. Въпреки серията в Италия, този отбор е гладен за успехи. Равенството в Лондон показва, че този Юве отново е голям.

Петьо Петев