Алегри и Индзаги един срещу друг в тежък конфликт. Ако сблъсъкът между двамата е ограничен, както изглежда, само до думи на висок глас и обиди, случката щеше да мине и замине без големи трагедии. Двамата, както всеки знае, не се понасят и са с такива характери, че не се притесняват да го кажат.

Подобни отношения във футбола съвсем не са рядкост. Тренировъчните игрища и съблекалните не са място за показване на обноски и добро възпитание. Просто е така във футбола. Но за Милан сега времената са тежки и този скандал привлича вниманието на всички, които са вперили поглед в закъсалия клуб. Единственото нещо, от което росонерите нямаха нужда, е един конфликт между треньора донесъл последната титла и един от монументите на Милан.

Това прави този конфликт наистина особен и неприятен. Няма значение кой е започнал първи. Не е важно, че Алегри е избрал най-неподходящия ден да отиде да гледа юношите и да се срещне с Пипо. Няма значение дали Индзаги го е поздравил или не. Не са важни даже и думите, които двамата са си казали (а те са били доста обидни). И двамата са виновни и трябва да поискат извинение от клуба, тифозите и най-вече от децата, които са били свидетели на сблъсъка им.

От седмици Милан е клуб, в който нервите взимат връх. Пипо и Макс не са единствените, които изпуснаха парата в неподходящия момент. Само преди два дни президента Берлускони бе цитиран от "Ла Стампа", че иска да продаде клуба и го е срам от представянето срещу Андерлехт. Берлускони е начело на Милан от 26 години и е виждал не една или две кризи. Винаги е искал неговия тим да играе зрелищно, но никога не е казвал, че го е срам.

А подобни скандали, подобни изказвания правят обстановката в клуба още по-тежка. Как се работи с един отбор, когато ръководителите си изпускат нервите? На един стадион, който става все по-пуст (Милан продаде най-малко абонаментни карти за ШЛ от 1996/97 насам), а малцината дошли на трибуните търсят само да си го изкарат на играчите.

Ясно е, че за да бъдат забравени проблемите трябват добри резултати. Но за да постигнеш успех ти трябва доверие и самочувствие. Това е единственото лечение за отборите в кризи. Параграф 22 за затъналите клубове.

Сега пред Галиани има тежка задача, как да върне увереността и самочувствието на този отбор. Защото той е в най-тежката ситуация на посредник между отбора и собственика. Никой не може да се противопостави, когато акционера иска да продаде най-добрите играчи. Вицепрезидентът се застъпи за треньора Алегри и сега трябва да направи така, че това да се окаже правилният ход.

Защото червената сигнална лампа отдавна свети ярко. Всъщност алармата е червено-черна. Целият клуб има нужда от отговор, от сериозна ръка, която да пипа здраво. Защото империята на Берлускони градена с десетилетия се разпада в рамките на месеци.

Всички искат уволнението на треньора. Но това едва ли ще промени нещата. Във футбола е най-лесно да се махне треньора, той първи го отнася, когато нещата не вървят. Но в Милан това едва ли ще промени нещо. Не Алегри е виновен, че се намира в тази ситуация, в която от състава през миналия сезон вече ги няма 5-6 основни футболисти.

Виновни са тези, които в последните години са работили без да мислят за бъдещето и тези, които това лято решиха да намалят сериозно разходите без да мислят за последиците. Милан сега печели скудетото за най-добър баланс, но губи публиката, имиджа си (и от това спонсорите), премиите от УЕФА, приходи от бъдещи турнета (заради липсата на звезди), както и нови поколения тифози (защо едно дете днес би станало миланист?).

Петьо Петев