Игра, която не се подобрява. Резултати, които разочароват, наранена гордост на един голям отбор. Настоящата ситуация на Милан е един филм, който вече е бил прожектиран. След титлата през 1979 г. росонерите се озовават в тежка ситуация. Още на следващият сезон отбора е изхвърлен от Серия А заради скандала с черното тото. Това е и първото изпадане на клуба, който се завръща веднага в елита, само за да изпадне отново през 1982 г. след един разочароващ сезон.

Трудна ситуация, която много напомня на тази, в която се намира отбора сега. И тогава, както сега, Милан е в процес на обновяване, което носи неминуема травма. Съставът се подменя, отбора е напуснат от големи звезди. Намерението на ръководството е да залага на младите. Тогава, както и днес, контузиите на важни играчи пречат. Сега това е Пато, тогава - Барези.

Като една прожекция на филм, който вече сме гледали. Точно заради това Милан не трябва да прави същите грешки. Най-голямата тогава е, че отбора надценява способностите си. Тогава манталитета след всяка загуба е "Ние сме Милан, резултатите ще дойдат". Но не става така. Днешният Милан не трябва да падне плен на същите илюзии.

Трябва хладна глава, която да разбере, че в момента победите не са всичко. Че дори и една точка може да се окаже важна, стига да видиш нещо, което да използваш като оръжие, и което да разработиш. Алегри трябва да се държи както в Каляри, когато отбора бе затънал. Но дори и да не е той, новия треньор трябва да направи същото.

Само ако Милан забрави, че е Милан и започне да действа в ролята на аутсайдер, може да се измъкне от бездната. Росонерите осиротяха след напускането на Тиаго Силва и Ибрахимович и сега нямат потенциала и качествата да се борят за първото място. Но все още имат състав способен да отиде в Европа. Има възможност този сезон да не бъде превърнат в пълен провал.

Защото сходствата със ситуацията преди 30 години са много. За да намерим Милан с толкова малко точки след 8 кръга трябва да се върнем именно към сезон 1981/82. Тогава росонерите бяха предпоследни с 6 точки (7 ако се смятат 3 точки за успех). В края на онзи сезон отбора изпадна. Това е и най-черната страница във футболното представяне на Милан. Защото първото изпадане е заради черното тото, но в онзи злополучен сезон преди 30 г. отбора изпадна според правилата.

Един сезон започнал зле и завършил кошмарно. Тогава на терена бяха Барези, Тасоти, Малдера, Коловати. Надпреварата започва зле със загуби от Юве и после в дербито с Интер. Треньорът Джиджи Радичи е уволнен, но заместника му Итало Галбиати не прави чудо и Милан завършва трети отзад напред. Кой знае дали Тасоти не си е спомнил онези дни сега. Защото именно настоящия помощниктреньор е гласен за човека, който да замени Алегри.

Който и да е начело, треньорът трябва да действа с твърда ръка. Да заздрави защитата, която пуска гол след гол от статични положения, да направи тима единен, да даде шанс и отговорности на елементите, които са в най-добра форма - Ел Шаарави и Де Шилио. Само така Милан може да излезе от тунела.