Дали Европа не се разширява? Забравете картата, погледнете класиранията в Шампионската лига. След като всички отбори в турнира играха поне по веднъж срещу съперниците си и са готови да започнат втората половина на мачовете тази седмица, клубове от 10 различни държави имат отлични шансове да стигнат до фазата на елиминациите. Ако се случи това ще бъде най-голямото разнообразие от както бяха въведени осминафиналите през 2003/04 (ако питате, средния брой е 7,7). Това предполага, че поне на хартия най-елитния турнир във футбола става по-равностоен. Челси сложи ново име върху купата миналия сезон, но може би това постави началото на промяната.

Отборът на Роман Абрамович, разбира се, е един от най-богатите и най-много харчещите в елитните европейски първенства, така че техния успех не може да се приеме като даденост за промяна. Трябва да се върнем до 2004 г., когато Порто на Жозе Моуриньо спечели срещу Монако, за да видим финал, в който не участва отбор от Англия, Италия, Испания или Германия. Но шансовете този квартет, който неизменно участва във финала, да бъде разбит изглежда нарастват.

Шахтьор Донецк от Украйна например заслужено води в групата, в която е Челси - носителя на трофея и Ювентус - италианския шампион, който в последния си мач бе спрян от датския новобранец Нордселанд. Миналогодишният финалист Байерн стои зад БАТЕ Борисов от Беларус. Пари Сен Жермен, който се върна в Шампионската лига след 8 години отсъствие, изглежда впечатляващо.

Това показва и желанието за разнообразие на Мишел Платини, което той искаше да култивира, когато седна на трона на УЕФА през 2007. Дали наистина французина успя? Виждаме ли ефекта от финансовия феърплей? И да, и не.

Много от традиционните големи клубове намалиха своите харчове. В някои случаи това е плод на факта, че УЕФА започва да следи финансите на клубовете от сезон 2013/14 (но също така има преглед и за предишните два сезона). Може би затова шампиона на Англия Манчестър Сити похарчи доста малко (за своите стандарти) през лятото. Дали Гражданите ще продължат тази политика, след като изглеждат предопределени да завършат в дъното на своята група, ще видим в последствие.

Скъперничеството на други клубове ообаче има по-малко общо с нормативите на УЕФА, а просто в клуба няма ресурс, за трансфери. Отпадането на Манчестър Юнайтед миналия сезон беше по-скоро заради рестрикциите, които фамилията Глейзър наложи, отколкото заради тези на УЕФА. През лятото Милан продаде двамата си най-добри играчи (Ибрахимович и Силва) по същите причини. Лион, който не е от една от големите четири лиги, но редовен участник в турнира и елиминациите, не успя дори да се класира този сезон.

Новоизрастващите клубове не винаги дължат своя възход на внимателно управление. Монпелие изненадващо спечели титлата във Франция за първи път миналия сезон и Лион и Марсилия останаха в сянката им. Но нито те, нито Лил заплашва да разтърси йерархията на континента сега. Вместо това в Лил опитват да превъзмогнат продажбата на играчи като Еден Азар и Оливие Жиру. Пари Сен Жермен пък израстна заради парите на катарските шейхове.

Израстващите сили от Изток като Шахтьор Донецк и Зенит не са толкова екстравагантни като ПСЖ, въпреки покупката за 64 млн. евро на Вицел и Хълк в Санкт Петербург. Те дължат своето подобрение най-вече на финансовите инжекции на своите собственици и спонсори, отколкото на самоиздръжка, както искат от УЕФА.

Парите на Зенит още не са донесли дивиденти, защото отбора е трети в групата, в която води Малага. Испанците правят всичко, което финансовия феърплей иска да избегне. Катарските собственици първо пръснаха доста пари, после се отказаха и това доведе до доста продажби, включително и тази на Санти Касорла в Арсенал.

Малага бе един от двата испански клуба (заедно с Атлетико Мадрид), на които наградния фонд от УЕФА бе отнет през септември, след като не успяха да вместят харчовете си в това, което могат да си позволят. Но Малага явно събра достатъчно класа и манталитет на победител, за да продължава да впечатлява на терена. Но за колко дълго? В Примера само 4 клуба бяха определени като финансово стабилни и други държави може да атакуват територията, която по традиция държи Испания.

Италия вече отдавна изгуби част от своите владения. Клубовете там са в регрес и Серия А изгуби едно място в турнира. На всичкото отгоре постоянните скандали с уговорени мачове и разследвания влияят зле. И Италия вече има само трима участници в турнира. Допълнителното място отиде при Германия. Бундеслигата представя модели за подражание и успех, като Борусия Дортмунд, който е начело в групата с шампиона на Исппания Реал и този на Англия. Дортмунд развява флага на лигата, където най-много клубове са икономически независими и управлявани рационално.

Макар да има достатъчно пари, за да купи Марко Ройс от Борусия Мьонхенгладбах през лятоо, Дортмунд не си е купил пътя до групата с Реал и Манчестър Сити. Същото важи и за Шахтьор Донецк - успехите им не се дължат изцяло на парите. Умни треньори, ръководство и инвестиции, също помагат. Селтик също показва подобни признаци.

Аякс също го демонстрира (което показва още повече негативния пример на Сити) - когато холандския шампион, отбор съставен почти изцяло от играчи местно производство, победи Сити 3:1 миналия месец. И все пак изминаха пет сезона, откакто за последно холандски обор стигна до елиминациите. И никой не изглежда, че ще сложи край на тази серия.

БАТЕ Борисов от друга страна може скоро да бъде първият беларуски тим на осминафинал. Под умелото ръководство на Виктор Гончаренко и с няколко членове на националния тим на Беларус, който завърши трети на европейското първенство до 21 г. през 2011 г. БАТЕ е свегия полъх в турнира този сезон. Дори и така отбора имаше доста късмет при победата 3:1 над Байерн и загуби у дома от Валенсия в последния мач. Така че още не е сигурно, че беларусите ще са тазгодишния АПОЕЛ - кипърския тим, който стигна до четвъртфинал миналия сезон, след като участва в квалификационните кръгове и започна срещу Нефтчи от Азербайджан.

Клуб, който е показван като модел за всички извън четирите големи първенства, е Порто. В момента Драконите са пред ПСЖ начело в група А. Има много за което да се възхищаваме на португалския шампион. Особено на световната им мрежа от 200 скаути. В последното десетилетие клуба направи печалба от над 300 млн. евро от продажбата на играчи като Деко, Радамел Фалкао, Лучо Гонсалес и Лисандро Лопес.

Тяхната проницателност е доказана и през този сезон, след като Хълк бе продаден и веднага двама колумбийци, които никой не бе чувал като Джеймс Родригес и Джаксън Мартинес, заеха централно място на сцената. Сега вече и те са свързвани с големи трансфери в чужбина. Но въпреки всички тези продажби Порто е затънал в дългове и се затруднява заради големи заплати. Цената на новия стадион за Евро 2004 и финансовата криза в страната, също са проблем за Драконите.

Родригес според мнозина е свързван с трансфер в Манчестър Юнайтед, но дали Червените дяволи няма отново да бъдат надцакани от новите паралии? ПСЖ вече веднъж го направи с Лукас Мура, който пристига в Париж от Сао Пауло през януари. Точно навреме за елиминациите в Шампионската лига.

Автор: Пол Дойл "Обзървър"