Нападателят на Челси Фернандо Торес даде интервю пред клубния сайт, в което сподели голяма част от преживяванията през кариерата си.

В него то обясни защо не е харесвал прякора си в Атлетико Мадрид Ел Ниньо (хлапето). Той свърза с това и причината да оказва особено внимание на новодошлите играчи в Челси.

"Не е лесно да отидеш на някое ново място и да веднага да се установиш. Някой може да не те харесва, трябва да си търсиш нови приятели".

"Не е лесно и не ми харесват тези неща. Затова се опитвам да защитавам играчите, които се чувстват самотни".

"Това е нещото, което научих, когато бях на 16 години и влязох в съблекалните на Атлетико. Никой не искаше да говори с мен, защото се чувстваха застрашени".

"Казваха ми "Ел Ниньо", защото никой не знаеше името ми. Не ми харесваше и не трябва да е така. Но съблекалните са много сложно място, с играчи от различни части на света и различни роли".

"В Атлетико аз бях капитан на отбора на 19 години, играейки с футболисти като Деметрио Албертини, който спечели три шампионски лиги и Серхи Бархуан от Барселона, който е спечелил всичко. И те бяха на 32 и 33 години".

"Аз бях капитан на детска възраст, но не бях истински капитан. Просто дете, които учи от тях. Носих лентата, но те бяха лидерите и аз научих много от тях".

"Помня когато за първи път дойдох в Ливърпул, Пепе Рейна ми помогна с всичко и това направи нещата много лесни за мен. Когато бях капитан на Атлетико опитвах да помагам на всички. Във футбола има основни неща. Трябва да има атмосфера и група от приятели. Не е лесно и не винаги се получава, но трябва да опитваш".

"Не бих казал обаче, че съм лидер на испанските футболисти в Челси. Използвам наученото, за да помагам за благото на отбора. Но не се чувствам лидер. По-скоро пример, който другите да следват".

"Все още сме млади и сме приятели. Играя с Хуан Мата в националния отбор от купата на Конфедерациите през 2009 година. От тогава сме приятели. Бях много щастлив, когато той дойде тук. И заедно помогнахме на Ориол и Аспи да се установят. Има и хора от персонала, така че сме 7 души общо в съблекалнята. Така че това прави нещата по-лесни за новите момчета и помага на отбора".

"Няма обаче лидер, който да говори пред останалите. Помагаме си и Хуан няма нужда да ми благодари. Понякога Хуан и аз излизаме на вечеря, а понякога си ходим на гости, за да гледаме ТВ програми, които следим заедно".

"Футболът е колективен спорт, а не индивидуален. Печелим като отбор и всеки футболист е по-добър, когато е част от тима. Ако спечелим трофеи, имаме шансове за индивидуалните отличия след това".