Терминът "Вмешателите от Уулуич" най-вероятно не означава нищо за настоящите играчи, които ще започнат дербито на Северен Лондон в 21-и век утре. Не можем да очакваме дори и частица от значението от Санти Касорла или Ян Вертонген. Тази фраза може да бъде непозната дори за Арсен Венгер или Андре Вилаш-Боаш. Тя отговаря за един специфичен момент, когато започва съперничеството между Арсенал и Тотнъм в тази част на английската столица. По това време това е темата на целия град.

През 1913 г. заглавието написано на първата страница на "Кентиш Индипендънт" улавя момента, в който съперничеството е родено. "Арсенал се мести в друга част на Лондон". Не е изненадващо, че ранния пример на спортен франчайз изкоренен в името на амбицията е бил гневно посрещнат навсякъде. Надолу в Уулуич, родното място на Арсенал, обвинили клуба, че е продал душата и наследството си. В Тотнъм били бесни, заради заплахата на тяхната територия. Вестник "Тотнъм Газет" дори пуснал призив към феновете да не се доближават до "вмешателите, които нямат право да бъдат тук".

Дори жителите на Хайбъри си навряли носовете в хаоса, който очаквали в своя квартал. "Ще бъде тъжен ден за квартала, ако тези вмешатели дойдат тук. Един уважаван квартал ще бъде преобразен в бърлога пълна с шумна тълпа, която се страхувам, че много пие", казва един материал на "Айлингтън Газет".

Скромният дом на Арсенал преди голямото преместване - Мейнър Граунд, Плъмстед, не бил много обичан освен от местните, които не пропускали мач. "Ливърпул Трибюн" го описва като "да посетиш отбор, който играе на края на земята". "Нюкасъл Еко" го описва като "ежегодишно пътуване до ада", а един играч на Дарби Каунти се оплаква: "пътуване до ядрото на земята ще е по-приятно и по-удобно". Гостуващите отбори често закъснявали, а феновете им трудно стигали до там.

Човекът зад преместването бил сър Хенри Норис, може би най-важната фигура в историята на Арсенал. Той бил внушителен човек с огромен мустак. Обещаващ свободен масон, член на торите и свързан с архиепископа на Канърбъри, той водил живота си като използвал добре голямото си политическо влияние и действайки безскрупулно.

Лесли Найтън, мениджърът на Арсенал по време на ранните години в Хайбъри, описва работата си с Норис в автобиографията си. "Скоро разбрах, че всички се страхуват от сър Хенри. И не случайно! Никога не съм срещал някой който да е толкова яростен и безпардонен срещу всеки, който е против клуба. Когато не се съгласих с него по време на среща на борда и опитах да държа на това, което знаех, че е най-добро за клуба, той ми съдираше кожата с думи, докато не седнех зачервен и в безпомощна тишина. После щеше да изкрещи: Найтън плащаме ти много пари, а ти си седиш и мълчиш като ням. После щеше да ми поиска съвет и да се усмихне. И аз искам не искам му помагах. Така правеха всички. Тези срещи на борда ми отнеха години от живота".

Когато Норис си намислел нещо, неизбежно постигал своето. Той бил убеден, че преместване в по-централна част на Лондон, за да се възползва от по-популярните, по-населени райони, ще бъде важно. Арсенал завършва сезон 1912/13 като изпадащ и с общ баланс в банката от 19 паунда. Двойната цел на Норис била да вземе промоция и да направи клуба сила в английския футбол.

Точно там неговите маневри отново проработили по мистериозен начин, което още повече вбесило тези от Тотвъм. При възобновяването на професионалния футбол след края на първата световна война Първа дивизия била разширена от 20 на 22 отбора. Двата отбора, които завършили на 19-о и 20-о място и изпаднали - Челси и Тотнъм се надявали, че ще бъдат върнати. Челси получил амнистия. Тотнъм нямал късмет. Но знаменитият обрат е, че Арсенал е бил този клуб, за който гласували да ги замени, въпреки че завършил пети във Втора дивизия. Обвиненията за подмолни действия от страна на Норис били жестоки. Но нищо никога не е било доказано.

Първият сблъсък между тези два отбора е бил когато технически нито един от тях не е бил от Северен Лондон. Домът на Арсенал в Плъмстед тогава е в Кент, докато Тотнъм е определян от Мидълесекс. Шпорите печелят контролата през 1887 г. с 2:1, макар мача да е рекратен 15 минути преди края заради падането на мрака.

Напрежението никога не спада между тези отбори в следващите 125 години. Независимо от позицията им който загуби, мениджърът му веднага се озовава под напрежение. В днешни дни завършване в средата на класирането е провал и за двата клуба. Но това съвсем не винаги е било така за съперниците в Северен Лондон.

В средата на 70-те среднячеството е обладало и двата клуба. През 1975 г. Арсенал завършва 16-и, а Тотнъм 19-и (Челси приключва 21-и и изпада в година, когато Уест Хям печели ФА Къп, а най-добрия лондонски тим е КПР). Година по-късно Арсенал се смъква до 17-о място. Следващият сезон Тотнъм е на дъното на класирането и изпада.

Не че това ще помогне на Венгер или Вилаш-Боаш, които да разкажат, че едно време нещата са били много по-зле за тази част на града. И двамата сега имат единствената задача да впечатлят играчите си и да ги накарат да изявят себе си на терена. Да играят без страх пред публиката, която бързо ще застане зад гърба им.

"Самочувствието е най-великото предимство, което човек може да притежава", твърди Хърбърт Чапмън, революционния мениджър на Арсенал през 30-те. "Убеден съм, че 75% от играчите не показват пълния си потенциал, защото им липсва увереност във възможностите. Те нямат кураж да се изправят срещу нещата и за това без съмнение е виновна публиката. Не отдавна един млад играч ми каза, че когато играе за втория отбор топката му изглежда голяма като балон и може да прави каквото си иска с нея. Но когато е в първия тим топката се смалява до размерите на сачма".

Някои от днешните играчи ще се усмихнат на това сравнение. Никой обаче не би си позволил да покаже тези чувства на терена днес.

АВТОР: Ейми Лоурънс, вестник "Гардиън"