Списание "Франс Футбол" помоли всички журналисти, които са гласували за Златната топка на ФИФА, да не разкриват вота си до обявяването на победителя на 7 януари. Нещо напълно нормално, но нещо, което няма никакъв смисъл. Защото журналистите вече не решават нищо в тази награда. Да, те имат глас, но той е в пустиня, откакто Франс Футбол и Футболист №1 на ФИФА се обединиха.

В последните години наградата е една и е под егидата на световната централа. В нея всяка държава има по един глас на журналист, един на капитана на националния отбор и един на треньора. Тоест вота на медиите е двойно по-малък от този на футболнистите. Вече гласуват от цял свят, а не както преди само отделни държави, които имат кореспондент на "Франс Футбол".

И съвсем логично финалистие тази година за приза са Меси, Роналдо и Иниеста. Съвсем предвидимо като се знае, че в гласуването участват и футболисти. Защото тази Златна топка вече няма същата стойност като преди. Тя наистина е различна от предишната награда на "Франс Футбол". Тогава гласуваха само журналистите и избора беше по-специален. Сега ФИФА хвърли една торба с пари и вече управлява и тази награда. Която колкото и да се напъва не може да стигне престижа на предшественика си.

Защото всеки е наясно, че Лео Меси е най-добрият играч в света. В това няма съмнение. И ще продължи да бъде още дълго, защото феномени като него се раждат веднъж на 20-25 години. Пеле (1940), Марадона (1960) Меси (1987).

Аршинът за измерване на Меси е историята, но той рискува да се сдобие с цяла колекция Златни топки, което изглежда неизбежно, след като вече прибра последните 3 и е фаворит и тази година, макар да не спечели нищо важно с Барселона.

Нещо подобно вече се случи през 2010 г. Тогава Меси завърши сезона загубвайки на полуфинала на Шампионската лига от Интер и изигра слабо световно отпадайки на 1/4 финал. Въпреки това Меси бе избран с мнозинство.

Старото издание на Златната топка бе за най-добрия играч в Европа. Но имаше негласно правило, че приза се печели не само заради добрата игра, но и заради успехите. Трябваше са да си спечелил нещо важно, за да можеш да вдигнеш парчето злато.

Сега критерият не е такъв. Футболистите гласуват за "Най-добрият въобще". Така че няма да е изненада ако Меси приключи кариерата си с поне 10 Златни топки поред (дори победа още тази година ще го направи абсолютен рекордьор).

Андрес Иниеста щеше да е големият фаворит на базата на предишните правила на журналистите. Не случайно той спечели приза връчен от Платини за най-добрия играч на УЕФА. Президентът на европейската централа не крие разочарованието си от еволюцията, или по-скоро регреса, на Златната топка и искаше награда, която да я замени.

Иниеста е ключовият играч за Испания, която спечели европейската титла - без съмнение най-важния трофей за 2012.

Номинираните се завършват с Кристияно Роналдо, който е някъде посредата между двата аса на Барса. Кристияно спечели нещо важно - титлата в Испания, а неговата Португалия отпадна едва с дузпи на полуфинала на Евро 2012 с Испания.

Ако погледнеш списъка на треньорите и там нещата са същите. Дел Боске, спечелил европейското след световното, победителят в Примера Жозе Моуриньо и човека,  който мнозина определят като №1 или поне един от двамата №1 заедно с Моуриньо - Пеп Гуардиола. Който също не спечели нищо важно с Барселона.

Ако формата на Златната топка беше както преди, този сезон фаворитите за трофея щяха да са толкова много. Сега мнозина сигурно се чувстват разочаровани. Защото преди време Андреа Пирло, Дидие Дрогба и Фалкао щяха да са сред кандидатите за отличието. А сега не са дори в тройката.

Пирло съвсем сам изведе Италия до финал на Евро 2012 и спечели титлата на Италия с Ювентус без дори да загуби един мач в първенството. Съвсем доскоро Пирло не бе губил на терена в Серия А почти 2 г.

Дидие Дрогба спечели Шампионската лига с Челси и го направи почти съвсем сам. А Радамел Фалкао изуми отново всички с невероятния си брой голове и то във важни мачове. Колумбиецът спечили с Атлетико Мадрид Лига Европа и Суперкупата на Европа, като вкара голове и в двата финала.

От дълги години не е имало толкова кандидати, ако не за приза то поне за подиума. Но Дрогба, Пирло и Фалкао станаха жертва на глобализацията. Нея не я интересува колко купи си спечелил. С цялото уважение, но какво очаквате от гласовете на Търкс енд Кайкъс айлъндс, Мадагаскар, Антигуа и Барбуда? Те гласуват за най-силният от силните. И най-популярният.

ПЕТЬО ПЕТЕВ