Според древните римляни победата е там, където има съгласие.  Вариантът е много популярен и у нас от легендата за Кубрат и снопа пръчки.

В ЦСКА уж всички гледат в една посока, но успехите ги няма. Двете поредни равенства и най-вече самата игра показват, че нещата в клуба не стоят никак добре. Проблемите винаги дават възможности за различни тълкувания.

Вероятно треньорът Пламен Марков, играчите, Александър Томов, Емил Костадинов, Иван Такев, феновете, служителите в клуба, медиите и изобщо всеки, който по-някакъв начин е свързан с ЦСКА, има поне един вариант по темата "Кой е виновен?". Точно така. Въпросът "Къде сбъркахме?" не съществува, трябва да бъде посочен грешникът, предателят, заговорникът, интригантът, агентът на лошите, врагът с партиен билет.

Всъщност агонията в клуба не трябва да се отъждествява с последните два слаби мача. Те са само резултат от един много дълъг процес. Задругата на Армията се рушеше от години. През лятото се появи нова пукнатина която може би ще даде обяснение на това, което става в момента.

Месецът е юни, мястото на главното действие Правец. Играчите на ЦСКА не са получавали пари от известно време и желаят на всяка цена проблемът да бъде решен. Говорят с треньора Пламен Марков и обясняват проблемите. Той ги уверява: "С вас съм момчета."

"Веднага след това Марков се оплака на Лазар Василев. После написа докладна, че отказваме да тренираме. Как да имаме доверие на такъв човек", разказват и до днес футболистите.

Случаят е добре известен не само в ЦСКА. След въпросната стачка в Правец последваха глоби. Марков обясни, че ръководството решава за тях. Тогавашният шеф на надзорния съвет Стефан Орманджиев обаче предложи друга версия - ние можем да вземем решение за размера, но само ако треньорът предложи санкции. Не е ясно кой е подшушнал на играчите за действията на Марков, пък и не е важно. Проблемът вече е налице. Реакциите на някои футболисти към треньорски решения през есента също са показателни: Марков не се ползва с голямо уважение.

За недоверието към него всеки може да си прави изводите и от откровенията на Йордан Тодоров и Велизар Димитров. Изглежда, твърде погрешно е да се пренебрегва общото за сметка на детайлите. Зле прикритото спокойствие в съблекалнята е далеч по-важно от това, че Тиаго Силва сгрешил при гола на Халими.

И нека веднъж се сложи точка на въпроса за селекцията. Марков с основание се ядосва, че не са му осигурени необходимите футболисти. Нима обаче Черно море и Локомотив (Пд) разбиха трансферния пазар? А Славия, която победи непробиваемия на Армията тим на Ясен Петров? При това във Варна! Значи нещата стоят на съвсем друга полоса. Марков и футболистите просто не мелят брашно заедно. Тук не става въпрос за качествата на треньор и играчи, а за отношенията между тях. Затова и решението ще бъде едно - не можеш да смениш целия отбор, значи си тръгва треньорът.

Без Марков ЦСКА няма да се превърне в Ливърпул или Манчестър Юнайтед. Това е сигурно. Но новото ръководство, което натрупа доста пасиви, ще има оправдание. Един вид вземаме спешни мерки. Играчите пък ще се успокоят и поне няма да мъчат феновете с мачове като този с Черно море. За съжаление ще има и мрачни моменти. В последните години в повечето случаи пешкира опират футболистите. Забравя се как са играли на инжекции и как са вдигали шампионски титли. Всички са под един знаменател - "сини курви". Треньорът също го отнася по традиция (изключения са Стойчо Младенов и Миодраг Йешич).

Медии и фенове ще дадат своя принос за нажежаването на страстите в червения тим. На Герена пък доволно ще продължат да потриват ръце. Там са единни - знае се в кой е и ножът, и хлябът.
Съвсем в духа на Ницше пък в ЦСКА ще продължават да смятат, че за познанието не съществуват реални факти, а интерпретации. И след това интерпретации на самите интерпретации. Затова истината е заблуда, без която хората не могат да съществуват. Покрай безкрайните интерпретации в Борисовата градина обаче хората не знаят на кого да вярват.

Момчил Лельов, 7 Дни Спорт.