Андрес Иниеста е сигурен и загърбва трудностите: "Ще отстраним Милан и ще се класираме на четвъртфиналите на Шампионската лига". Думи, които изглеждат демонстрация против трудностите.

Барселона изпитва невиждани в последните години проблеми. Поражението с 0:2 в Милано бе последвано от крах срещу Реал Мадрид. И то у дома, за Купата на краля.

"Няма място за притеснения. Това е само лошо стечение на обстоятелствата", твърди пресата в Испания и Каталуния. Реалните обяснения на повечето са, че в Барселона има много умора, заради липсата на големи ротации, както и проблемите в климата и управлението, заради заболяването на треньора.

Но дали не започваме да виждаме края на един цикъл? Падането на боговете? Твърде рано е да се каже, но знаците са тревожни. Неочаквани загуби, отстъпване в тактически план, лесно допуснати голове, неадекватна реакция след тях.

"Не сме се чувствали толкова безпомощни от... Всъщност от кога точно? Вече никой не помни", пишат в блоговете на каталунците.

Барселона, която спечели всичко и то по много, сега има проблеми да се концентрира, показва спад във физическото състояние, и когато нещата не вървят е неспособна да измисли и реализира "План Б".

В последните седмици каталунците капитулираха с 0:2 срещу Милан на "Сан Сиро" и то в мач, в който отправиха едва 2 удара, първия от които в 75-ата минута. А във вторник паднаха с 1:3 от вечния враг Реал у дома. Дали машината създадена от Гуардиола започва да се разваля? Наближава ли края на този цикъл?

Симптомите са налице. Съперниците вече намират много по-лесно антидота на "тики-така". Още преди месец французинът Филип Монтание със своя скромен Реал Сосиедад го направи. Той победи Барселона в първенството с 3:2, след като губеше с 0:2. Преди това го стори Нийл Ленън и неговият Селтик в Глазгоу. Алегри и Моуриньо направиха останалото в Шампионската лига и Купата на краля.

Но тактиката не показва всичко. Да, каталунците имат проблеми срещу отбори, които са дисциплинирани, играят солидно в защита и не оставят пространства. Но има и други фактори.

Вижда се, че в Барса има умора, спад в представянето и липса на допълнителни ресурси. Няма я вече онази обичайна бързина и безгрешни механизми в играта. И това е точно заради това, което направи Барса толкова силна - школата.

Десет от титулярите срещу Милан са от "Ла Масия". Срещу Реал бе променен само вратаря. Всички останали бяха същите. И се провалиха по същия начин. Просто защото в Барселона така и не могат да асимилират идващите отвън. Играчи като Давид Вия, Алексис Санчес, Алекс Сонг, Хавиер Масчерано дори, не можаха да пробият в тима. Да не говорим за Златан Ибрахимович.

Много е трудно за външен играч да се адаптира в обстановката. И когато Меси няма ден, както стана срещу Милан и Реал, няма кой да измъкне каталунците.

Голям проблем разбира се и треньорският пост. Президентът Сандро Росел отлетя за САЩ, където наставникът Тито Виланова се лекува. Треньорът опитва да ръководи нещата от там, но не е лесно. Затова за всичко отговаря помощникът му Жорди Роура - вицето на вицето на Гуардиола. Той е далеч от харизмата и уменията на Пеп, човекът създал тази Барса. Гуардиола и Виланова познават играчите, откакто са били 14-годишни, Роура - не.

От много дълго време Барса не е била в такъв деликатен момент. Треньорът да говори за съдиите преди мач. Това се случва само с треньорите на малките отбори и на клубовете с проблеми. В Барса сега има нервност и разочарование и това е видно, колкото и от клуба да опитват да го скрият. В подобна ситуация Барса не е била от много време.

Невероятната красота и неповторимост на футбола на Барса се крие в изключителната лекота и опростеност на играта. Която започва от защитата и завършва с нападението. Всеки е нападател и всеки е защитник в този невероятен тим. В момента Барса само изглежда като тази от преди. Но няма същият живот и енергия в тима.

Барса не умее да бъде цинична, или хитра. Ако е по-добрият отбор на терена и надиграе съперника - печели. Ако не е така - губи. Единствената надежда за каталунците е да направят рестарт на софтуеъра и да си спомнят какво правеха с топката преди, когато я имаха в краката. А те я имат почти винаги. Ако не го сторят, рискуват да видят края на поредния голям цикъл във футбола.

Защото представянето им срещу Милан напомни много на финала на Шампионската лига през 1994 г. в Атина, когато звездите на Кройф бяха разпилени и победени с 4:0 от Милан на Капело. Милан на Алегри може да направи същото като засили Барса надолу по склона.

Защото поколението на каталунците сега е страхотно. Но кой ще замени Шави, Иниеста и Меси, след два-три сезона? Пришълците не ги приемат добре. А в школата не се виждат такива диаманти. Нито Тиаго, нито Деулофеу, нито Серджи, нито Рафиня, нито Тейо са от тяхната класа.

Във футбола винаги идва момент, в който трябва да започнеш наново, след като си бил в рая.

ВИДЕН ПЕТРОВ