За три години откакто е начело на отбора, Христо Стоичков успя да натрупа повече черни дати във футболната ни история, отколкото всички някогашни треньори на националите. Нека само си припомним мачовете с Швеция и Хърватска от миналата квалификационна кампания. За тази нямам думи. 

И ако тогава отделни индивидуални проблясъци оправдаваха безобразната работа на г-н Христо, то сега след контузията на Мартин Петров и слабата форма на Стилиян, последният мохикан Бербатов нямаше как да сътвори чудо в мача с Албания. А за да победиш тази футболна сила на зеления килим, ти е нужно повече от чудо! Ние можем да ги бием само в Син Сити – там не е нужно чудо.

Уви, цели три години не стигнаха на селекционера да избере единадесет титулярни футболисти и пет резерви. България не е Бразилия, че да се чудиш кой от всички да избереш, нито пък е Андора – да се чудиш от къде да ги вземеш. За три години не успя да наложи една футболна идея на терена.

За сметка на това обаче, за това време превърна половината национали в разглезени медиини звезди, вечно очакващи трансфер в класен европейски клуб. Кой ли клуб ще даде пари за Зоран Янкович, Георги Пеев, Чавдар Янков или Божинов след мач като този? Кой ще се върне на стадиона за да гледа млади таланти, които остават закотвени на резервната скамейка?

Националният отбор има нужда от мисъл – ясна футболна мисъл. Такава, която да проведе правилно лагерите, такава, която да нареди състава според текущите възможности на всеки футболист и възможностите на противниковия отбор. Очевидната криза в отношенията между играчите бе прикривана доста време. Играта обаче не лъже – тези момчета не се разбират. Липсват скоростните отигравания от близкото минало, липсва стабилността в защитата ни, тактиката, желанието за победа, липсва даже и популярния ни артисцизъм.

Мнението на феновете е ясно – Стоичков вън! Винаги сме знаели, че Ицо не е българският символ за интелигентност. Сега обаче разбираме, че той не е и символ за мъжество. Когато всички ти поискат оставката, нямаш избор освен да си я подадеш. Къде е тя? А къде е мъжеството у изпълкома след като очевидно г-н Христо има наглостта да остане на поста си? Кой от шефовете поиска неговото оттегляне? Нашият гняв не идва от некадърността и безхаберието, а от арогантността!

Положението ни е тежко, шансовете малки. Докато ги има трябва да се борим. Смяната на треньора също е част от борбата – тя е стремеж към по-добри резултати. България има талантливи футболисти, има и способни треньори. Епизодичните добри представяния загатват за неразкрития потенциал. Белият байрак не е български и никога няма да е – ще продължим.

Разбира се няма как да се съберат 25 000 за мача с Беларус. Няма да се съберат толкова и за мача с Румъния. А северните ни съседи ни подиграват, и с право! Ако не последва промяна, гневът народен трябва да се трансформира в празни трибуни. Защото ние обичаме националния отбор, но не обичаме да се подиграват с нас! Гняв народен, гняв божи!


Александър Македонски