Резултатите, които новият сръбски треньор на Левски Славиша Йоканович постигна в първите си няколко мача начело на отбора, никак не са впечатляващи. 1 загуба, 3 равенства и едва 2 победи срещу непретенциозни съперници. 

Няма трезвен запалянко, който да вини наставника за срама, който "сините" търпят от началото на сезона. Резултатите от лошата политика на клуба през последните 6-7 години няма как да бъдат заличени за 1 месец. Трябва време и е нужно търпение. Такова, каквото интелигентен и методичен човек като сърбина, никак не е сигурно, че ще получи.

Още с първата си пресконференция Йоканович направи прекрасно впечатление на присъстващите. Сърбинът разполага със значително по-богат речник от Николай Митов и не пестеше думите си относно първите му наблюдения около играта на Левски след загубата с 1:2 от Локомотив Пд на "Герена". 

Вместо митовските реплики от типа "лоша загуба", "неприятно ми е", "тъжен съм", "ще разговарям с играчите и ще чистим грешките", Йоканович разгледа доста по-обстойно представянето на "сините" и не ползваше редовните клишета и извинения.

Младият специалист отговаряше изчерпателно на всички въпроси, за разлика от лаконичния Митов, който го раздаваше спокойно и тежкарски, както уж трябвало да реагира всеки треньор на Левски. "Излизаме за победа", "това е Левски", "публиката ни е 12-ият играч" и нищо съществено от устата на бившия треньор на столичани.

В България отдавна се въртят едни и същи лица. Рядко виждаме свежа кръв, която да разнообрази малко обстановката. Предпочитаме особи като Кокала и Вили Вуцов, които да си редят лафчетата, и да им се "кефим", когато сме в настроение или да ги плюем, когато са ни криви.

Игровият облик, който отборът на Левски ще ни представи след паузата в първенството, ще бъде с почти нулева промяна спрямо това, което видяхме през юли и август. Йоканович не е легенда на "сините", която още със стъпването си на "Герена" да респектира играчите и в следващия си мач те да покажат коренна промяна в настроението и мотивацията си.


Вариантите с подобни наставници са временни и доказано неуспешни. Сърбинът ще трябва някак си да се пребори и с нетърпението на някои фенове след време. Нищо чудно да му се наложи да изневери на принципите си и да гони бързи резултати, които да му гарантират временни успехи у нас, но и несъстоятелност в бъдеще. 

По-значителна игрова промяна може да се очаква след зимната пауза. Дотогава е нужно търпение и разбиране, каквото беше дадено на Станимир Стоилов навремето. Тогава обаче и обстоятелствата бяха малко по-различни. 

Стоилов пое отбора през 2004 година. Бяха минали само 2 години от последната шампионска титла и едва 1 година от последната спечелена Купа на България. Липсата на трофеи 1-2 години можеше някак си да се преглътне от феновете и ръководството, които дадоха шанс на Стоилов. Резултатите бяха значителни, но не и мигновени.

Йоканович обаче е в тежко положение. Пое "сините" повече от 4 години след последното завоювано отличие и резултатите, които ще се констатират в края на май, е крайно препоръчително да бъдат позлатени. Ще бъде интересно да разберем решението на Сираков и Батков в края на полусезона, ако Левски не заема благоприятна позиция за атакуване на един от двата трофея.

Дали ще станем свидетели на това как поредният млад и амбициозен треньор не успява да се нагоди в обстановката, която предлагат столичните грандове?

Йоан Андоне си тръгна заради феновете на ЦСКА, Любо Пенев бе изгонен от "Титан" заради чалгаджийската култура на играчите, Станимир Стоилов постигна успехи, но бе освободен заради сприхавостта на Батков. Николай Костов пък сам пожела да си тръгне от Левски, хванал се за главата от положението у нас.

Защо не и Павел Дочев?! Не е първа младост, но човекът се опита, подобно на Любо Пенев, да вкара поне дисциплина в отбора. Псевдофутболисти като Костадин Стоянов обаче саботираха работата му и постоянно правиха скандали.


Какъв е другият път? Треньори от типа на Ники Митов, Стойчо Младенов, Емил Велев, Вили Вуцов, Димитър Пенев, Ясен Петров - временни решения, които ще заблудят и разсеят феновете и ръководството за кратко. А всъщност клубът отново ще поеме по старата линия, която ще го отведе абсолютно до никъде.

Костадин Боев, Gol.bg