Вчера стана ясен финалът за Купата на България. Литекс срещу Левски, най-логичният с оглед на полуфиналните сблъсъци. Борбата в тези последни битки преди заветния мач в Стара Загора обаче не бяха е еднаква тежест.

Провинциалните отбори в лицето на Локомотив, Берое и Литекс се бяха хвърлили в жестока борба да откъснат от залъка на столичните си побратими от Левски, ЦСКА и Локомотив Сф и да намерят място сред европредставителите ни. Сините пък гонеха своя златен дубъл и засега го докосват.

И цялата тази битка в най-знаковия ден-денят на победата, денят на Европа. Логично най-настървен от триото гладни за изява извън България бе ветеранът в дисциплината-Литекс. Тимът на Гриша Ганчев не е пропускал участие по терените на  Стария континент откакто влезе в А група, или близо 10 години.

Логично опитът на европейския клубен шампион с Цървена Звезда Люпко Петрович надделя над все  още трупащите самочувствие играчи на Берое. В  Стара Загора пък се заговори за големи амбиции и сериозна селекция, така че догодина ще е още по-интересно.

В Пловдив стана  каквото имаше и трябваше да става, друг е въпросът дали младите "смърфове" заслужаваха това 3:0. Наставникът на черно-белите Иван Маринов показа, че има амбиции да гради сериозен отбор с млади момчета, които да играят атрактивен футбол. Е, само с млади няма да стане, но тепърва идва лятна селекция.

В Левски засега е спокойно. Пред сините обаче идва финалната права. Тежък финал с Литекс и важна среща от шампионата в Стара Загора. При евентуални загуби в тези срещи ще стане доста горещо под краката на Станимир Стоилов, така че за отпускане не може и дума да става.

В ЦСКА засега е пълна мъгла и май по-скоро кризата се задълбочава. Червените шефове обаче имат време да успокоят страстите и да съживят отбора за летните битки. "Армейците" не веднъж са показвали, че знаят как да се вдигат на крака в тежки моменти.

Голямата въпросителна: Локомотив Сф. Тимът на Николай Гигов показа, че може да разчупи двуполюсния модел, но има ли сили за повече. Срещу ЦСКА делейрира. Идва мач с Левски, а в Европа е още по-трудно. Май е време оръжейният бос освен за чужди съдии да даде пари и за класни играчи.

Амбициите са ясни. Чакаме трансферите и лятните европейски епопеи. Дано клубният футбол отново покаже нокти и реанимра националния отбор, който отдавна е забравил да драска.