Той дойде в националния отбор, видя какво е положението и победи на два пъти. Дали обаче няма да се върне отново? Може би приключението за Станимир Стоилов тепърва започва...

Ситуацията в националния отбор доста наподобява един добре известен период от българската история след Освобождението. Става дума за годината 1886г., когато княз Александър Батенберг абдикира принудително и една сериозна делегация под ръководството на Стамболов започва обиколка из цяла Европа за нов княз и го намира в лицето на Фердинанд.

По същият начин сега Боби Михайлов обикаля из европейските столици и чука на всички футболни врати за да види няма ли свободен треньор на разположение. И ако дядото на Симеон II ни навлече две национални катастрофи, то един нескопосан наставник може да съсипе поредните квалификации и така бавно, бавно едно от най-обещаващите поколения футболисти ще си отиде.

Ще е трудно да се даде еднозначен отговор за треньорските умения на Мъри, защото едва ли Беларус е най-точният критерий. А и нека не забравяме с какви адски мъки удържахме минимална победа на собствения си стадион. И все пак беше по-добре, отколкото резила срещу Албания.

По-важна обаче, е възможността той да преобърне историята и да склони за всенародна радост да води отбора до края на квалификационната кампания. Да се завърне на бял кон... на същия на който дойде.

Защото всички тези приказки, че няма да успее да води националният отбор и Левски едновременно звучат леко наивно. Наско Сираков и Тодор Батков се надпреварват в излявленията си, че не пускат Стоилов, че това ще е вредно за клуба, но дали това наистина е така? От друга страна вече не един и двама от БФС подшушнаха, че Мъри е желан за наставник и въпреки всичко има вероятност той да остане.

Дали това просто не е един трик, за да се създаде медиен комфорт на специалиста и да се настрои публиката по-позитивно. Много добре знаем, че Христо Стоичков завеща на наследника си освен един разнебитен отбор, гневът на феновете и неприязънта на медиите. И трите като че ли вече ги няма, макар и Беларус да не е правилния критерии за класата на тима.

Е, ако е така, то браво на Наско, защото номерът мина. В анкета проведена от гол.бг сред повече от 1600 души, 50% от тях искат Стоилов да продължи работата си с националния отбор, а още 20% подкрепят кандидатурата му макар и да допускат нова промяна.

Примери в световната история има много. Преди време великият Лобановски води Динамо Киев, а в същото време води "сборная" и после националите на Украйна. Гуус Хидинк пък бе начело на ПСВ Айндховен, а в същото време тренираше и Австралия.

Каквото и да си говорим, Левски е на плюс от цялата сделка. Защото кога в последните години осем играчи от "сините" са били повикани да защитават националната фланелка, а само един на вечния съперник?

Участието в националния отбор не само вдига цената на футболиста, но и привлича много повече интерес към него. Освен това шампионите могат да бъдат сигурни, че техен играч, който страда от контузия или е уморен, ще получава почивка точно когато клубът настоява.

И нека не забравяме, че за да продадеш играч в Англия примерно, се изисква футболистът да е участвал в 75% от мачовете на националния отбор в последните 2 години, така футболистите на Левски ще са по-близо до отборите от острова, отколкото до тези от Турция, Русия, Италия... все първенства, които отстъпват на Висшата лига.

Погледът, който Стоилов има върху вътрешното ни първенство, което е основен донор на представителния ни тим е много по-добър от на всеки друг, чието единствено занимание са лъвовете, защото Мъри се изправя срещу всички играчи и може много добре да прецени кой става и кой не.

Изводът: Колкото Левски ще помогне на националния, толкова и националния ще помогне на Левски.