Дори и най-крайните фенове на Реал Мадрид едва ли са очаквали, че Кралския клуб ще триумфира като шампион в Примера дивисион. Раздиран от скандали и показващ лоша игра през по-голямата част от сезона, столичният тим бе на път отново да разочарова феновете си. И със сигурност това нямаше да бъде изненада.

Във футбола обаче понякога стават и чудеса. Но до тях се стига само ако ги търсиш с всички сили. Ако преследваш мечтата си докрай, ако се бориш с всички сили и не се отказваш. Е, точно това направи Реал в последните 3 месеца от кампанията.

Духът на великия клуб сякаш облада футболистите, които със зъби и нокти търсеха успеха и с малко късмет триумфираха. Щастието обаче спохожда тези, които имат вяра. Вяра, че можеш да промениш нещата, които в един момент изглеждат безнадеждни.

Мачът срещу Майорка в неделя бе истинското олицетворение на това, как Реал всъщност спечели Лигата и успяваше да обърне своите мачове, макар че в много от тях бе надигран. И в крайна сметка някак си се измъкна. Оцеля.

Столичани губеха с 0:1, а бяха и без Рууд ван Нистелрой, който се контузи. И тогава Хосе Антонио Рейес, който добре знае, че няма да продължи да играе в тима, се появи отнякъде и с два гола помогна за обрата до 3:1. Точно както и срещу Валенсия (от 1:1 до 2:1), Севиля (от 0:1 до 3:2), Еспаньол (от 1:3 до 4:3), Депортиво (от 1:1 до 3:1) и Рекреативо (от 2:2 до 3:2) Реал някак си обърна двубоите и ги спечели.

Точно този дух и воля донесе мечтаната 30-а титла. Разбира се не трябва да се подценява работата на Фабио Капело, който отново доказа, че е изключителен специалист. Италианецът преглътна гордостта си и върна Дейвид Бекъм в състава, който пък му се отблагодари с няколко ключови асистенции.

Рууд ван Нистелрой пък може да се сдобие с паметник пред стадиона, след като бе винаги там където трябваше и завърши с 25 гола, отбелязвайки 10 от тях в последните 8 мача.

Разбира се факторът Барса също бе на лице, тъй като каталунците направиха всичко, за да помогнат на своя голям съперник. Затова обаче те мога да се сърдят само на себе си. Факт е, че Роналдиньо и компания не спечелиха нито един важен мач през сезона.

Те загубиха за суперкупата на Европа от Севиля, след което в първенството от големите си съперници победиха единствено андалусийци у дома и то в самото начало. Не успяха да надвият нито Реал, нито Валенсия. Към тези срещи спокойно можем да прибавим и мачовете с Челси и Ливърпул от Шампионската лига, както и реванша срещу Хетафе за Кралската купа.

А и някак си несправедливо би било Барса да спечели, особено след гола с ръка на Лео Меси срещу Еспаньол. В крайна сметка късметът също изостави тима, но пък може би това е заради случилото се в началото на 90-те години, когато Дрийм Тима на Йохан Кройф триумфира на три пъти след провали на преките конкуренти в последните кръгове през 1992, 1993 и 1994 година. И сега това бе на път да се случи, но не стана.

Останалите претенденти Севиля и Валенсия не успяха да издържат на напрежението. Валенсианци бяха преследвани от контузии, а носителят на купата на УЕФА пропусна няколко добри шансове да дръпне в класирането. Шестте равенства 0:0 като гост също му попречиха.

Хубаво е обаче, че интрига имаше докрай. Имаше драма, имаше напрежение, имаше сълзи от радост и сълзи от мъка. Със сигурност този сезон ще остане в историята, а ние феновете можем само да се надяваме, че следващия ще бъде още по-интересен.

Gol.bg