Световният номер едно Роджър Федерер доказа за пета поредна година, че е най-добрият тенисист на тревна настилка, спечелвайки Откритото първенство на Великобритания – Уимбълдън.

От 2003г. насам, след като спечели финалния сблъсък срещу австралиеца Марк Филипусис, Роджър Федерер е господарят на централния корт на Ол Инглънд Клъб и нито топовният начален удар на Анди Родик, нито титаничните усилия на Рафаел Надал успяха да променят това положение.

Освен рекордната си титла, швейцарецът записа и 54-ти последователен успех на трева, което само по себе си е атестат за невероятната му класа, а според мнението на почти всички специалисти Федерер е най-комплексният състезател, притежаващ изключително разнообразен арсенал от удари, които владее до съвършенство.

Без да омаловажаваме историческото постижение на швейцареца, трябва обаче да отдадем заслуженото и на неговия достоен противник във финалната среща - Рафаел Надал.

Въпреки достигнатият финал миналата година, Рафа бе смятан преди всичко за специалист на бавните настилки, но едва ли някой станал свидетел на представянето му тези дни, ще отрече безспорното израстване на младия испанец.

За разлика от Федерер, който почти пропусна втората седмица от надпреварата (поради отказването на Томи Хаас), Надал излезе на корта десетина пъти, за да привърши безкрайно дълго проточилият се двубой с Робин Сьодерлинг, а след това му се наложи да обръща от 0/2 сета Михаил Южни в осминафиналната фаза.

В епичния заключителен сблъсък между двамата най-добри в световния тенис, Рафа Надал направи всичко възможно да отнеме короната на Федерер, но и това не се доказа достатъчно и за втора поредна година Ел Торо остана на крачка от жадувания трофей и в сянка на феномена Роджър Федерер...поне засега.