Това лято е под номер 7 от новото хилядолетие. Ако трябва да се вярва на религията, това е сакрално чилсо, което носи щастие, късмет, успех и на кратко всичко, което поискаш.

Дали обаче селекциите на ЦСКА и Левски са под закрилата на този номер или двата отбора си пеят старата песен с нов глас. Вече е късно за инфарктни трансфери, затова спокойно можем да се впуснем в тазгодишните селекции и да видим до къде я докараха нашите любимци...

Всичко започна като в епизод от "Спешно отделение". Българската общественост бе тресната от скандала със Станислав Анеглов, а той скандалът и в момента си продължава, но надали на някой вече му пука. После се започнаха едни приказки за гръмки покупки, то не беше Тристан, не беше Хаселбанк, че още малко и Пеле щеше да нахлузи бутонките и аха да дойде в родната А група... за сметка на другия Пеле, нашия, който в търсенето на щастието попадна на "синьото ръководство" и май ще ги събуе (бутонките).

И след тези гръмки първи дни нещата поулегнаха и си потекоха в обичайното русло. Е, някои хора като Тодор Батков и Александър Томов например, не могат да улегнат и това е за доброто на медиите - хора като тях направо произвеждат новини. Да не се сърди родния запалянко, когато страниците са пълни с техни изказвания, напротив, радвайте се, че виждате какви хора движат любимите ви отбори.

Така докато Батков се тупаше в гърдите, че ще доведе всичко живо що има талант на "Герена", а почти нищо не дойде - Томов водеше всичко живо на "Армията", без значение има или няма талант. "Синият" рай, от който няколко футболисти междувременно избягаха, се оказа с двама нови. И двамата са далеч от думата "сензация", но пък показаха, че имат потенциал, най-вече Бензукан.

От друга страна в Чичо Томовата колиба се настаниха безчет негърчета* и още други футболисти със звучни имена, но не особено обещаващи качества - изключение може би правят Амунеке и Маркиньос (дошъл от Беласица между другото), останалите перли са от еднолевката.

Сега Мъри разполага с тим, който си знае и кътните зъби, налага млади таланти и макар всички да крещят, че Левски е в криза, реално "сините" си запазиха най-класните играчи - Телкийски, Йовов, Бардон, Боримиров, Топузаков, Ричард и компания. Единственият футболист, за който клубът може да пророни сълзи е Атанас Курдов, но той и без това не се е появявал в първия състав. И сълзите спират веднага, щом се спомене името на Валери Домовчийски, който изглежда навлезе в перфектна форма, а шампионите имат нужда точно от това - класен нападател.

Стойчо Младенов пък пое един разнебитен, безволев, слаб ЦСКА. Искаше да прави промяна, но все не му достигаше материала - единствено Петре и Кабус бяха на ниво, но дето се вика "на гол тумбак чифте пищови". Е, сега Стойчо води един... различен ЦСКА, такъв какъвто не сме виждали и с оглед на това, че предишният не заслужаваше да носи това име, определено сега има какво да се очаква и то в положителна насока. Но дали ще успее някогашният великолепен голмайстор да сплоти тима и всички да мислят като един на терена? Това е рано да се каже.

Силата на Левски е в колектива, както в последните години. Той не бе достатъчен за славен поход из Шампионската лига, а само за една победа над Киево, която колкото и да е сладка, не е сред поводите за безмерна гордост.

Силата на ЦСКА е в изненадата, просто никой не знае как точно ще изглеждат "червените". "Армейците" могат да се похвалят с доста силни индивидуалности и ако Стойчо ги обедини, групите на УЕФА няма да са проблем.

Казано "со кратце", Левски плаче за свежа кръв и нови идеи, ЦСКА плаче за време да се обиграе. Защото нито Бардон и Боримиров имат още много години футбол пред себе си, нито Чиликов, Гарсес и Неи са играли заедно преди.

Е, това все пак беше само предястието и основното тепърва предстои... с оглед продуктите, може и да е доста трудно, но май отново ще има и десерт!

Александър Македонски, гол.бг

*прави се алюзия с разказа на Хариет Бичър Стоу и по никакъв начин не желаем да дискриминираме хората с различен цвят на кожата.