"Еми к'во станá... Левски паднá!" или "Мене ме нема, в целата схема..."

Да се чуди човек да плаче ли или да се смее. Финландските скиори, които ние така презрително отписахме при тегленето на жребия, отнесоха Левски като пернишки шофьор пътен знак или по друго му казано, хокеистите от Тампере ни биха шайбата!

Срамно е, жално е! Гадно е и боли много - евробоецът на България, четвъртфиналистът в турнира за Купата на УЕФА, шампионът на страна, Левски падна... и то на два пъти! И да беше паднал от Барселона или Челси, това е приемливо, ами "сините" отнесоха шамарите на банда двуметрови служители на Дядо Коледа.

Кой е виновен?

Глупаво е да се търси виновник. Дето има една приказка за стомната и боя, тук същата работа. След дъжд качулка, а преди и след Тампере потоп - в единия случай буквално, в другия преносно.

И все пак как да си изкривим душата и да пропуснем звездната селекция а ла Тодор Батков. Собственикът на "сините" продаде Курдов и Емил Ангелов, а на тяхно място - Бензукан, Тасевски и Рабех - първият защитник, вторият извън форма, третият извън състава.

Липсата

Неприятно е, но Станислав Ангелов бе идеята в атаката на "сините", тя обаче преди два месеца побягна като див заек за Германия и на терена вчера се мотаха празни глави. И пак опираме до селекцията, кой запълни дупката? Дарко? Контузеният ветеран Боримиров, когото "сините" галено наричат "Дедо Боре" или този Седрик Бардон, който няма нищо общо с онзи от европохода?

Треньорът

Него не можем вини. Мъри опита всичко, а накрая дори му се плачеше. Интересно защо? Дали проклинаше момчетата, заради загубата или шефа си, че разкара най-класните играчи и доведе (вярно, по желание на Стоилов) три въпросителни? Може би единствената му грешка бе, че не заплаши с уволнение всеки, който реши да центрира - не знам какъв трябва да си за да центрираш хиляда пъти при положение, че съперника ти е с две глави над теб.

А сега накъде?

Сега на юг... към Сандански, където е първия мач на "сините" за сезона. Благодарение на план 2007 Тодор Батков може вече да се похвали, че Левски първи и излезе от Европа, след като в началото на година едва не си съдра гърдите от бой, че шампионите били първите европейци - е хубаво, така да е!

Следва време за размисъл, достатъчно за свястна селекция, достатъчно за обиграване. Нека не се лъжем, амбицията на Левски не е шампионата на България, а европейските върхове, но мястото му в момента е точно родната "А" Група и футболистите си го признаха – сега ще ближат рани.

"Синята публика" е друго нещо, верните фенове си заслужиха евромачовете, след като над 10 000 подкрепиха тима в този комично труден момент, а да не говорим, че накрая с нищо не заслужилия тим бе дори аплодиран! Не говоря за т.нар. фенове еднодневки - те вече се отказаха от любимия отбор. Левски се бори и хората със "сини" сърца го видяха.

А сега... сега обръщаме поглед към ЦСКА, Литекс и Локомотив София. Защото за нас в пълна степен важи девиза на Мечо Пух - "Колкото повече, толкова повече". Две години футбол в Европа ни разглезиха. Но след като плащаме евроданъци и ядем на евроцени, тогава сме в пълното си право да искаме още евромачове!

Александър Македонски, Гол.бг