На някои това заглавие може да му се стори странно - къде е възхода, ще попита той? Много просто: домакин на световното първенство, най-модерните и нови стадиони, винаги препълнени, добра резултатност в първенството, жестока борба в класирането. Е, не и за първото място, което изглежда като постоянно окупирано от Байерн, но след всеки кръг отборите сменят местата си.

Картина на възход, която мнозина се надяваха, че ще даде добри резултати на международното поле - че Германия ще може да атакува световната титла, че Байерн има сили да се пребори след пет години отново за Купата на европейските шампиони. Само допреди седмица всичко това изглеждаше реално.

Към днешна дата обаче всичко е от черно по-черно. Какво е станало, та само за осем-девет дни всички злорадо бързат за погребат германския футбол? Пак е просто: в три сблъсъка с Италия - три горчиви загуби. Националите отнесоха четири гола, толкова натовари и Милан на Байерн, а въпреки добрата си игра и Вердер препусна сам шанса си с Ювентус.

Тежки дни, наистина. Но някак си логични на фона на липсата на управленски решения на национално ниво. Най-късно на Конфед къп през миналото лято се видя, че експериментът с Клинсман начело на националния отбор не работи. Но вместо да отчетат, че с водещите отбори германците просто губят всеки мач, работата на Клинсман беше възвеличана, помпаха се нови балони. 9 месеца по-късно те се спукаха с четири изтрела във Флоренция.

Вместо Клинсман и идиотските му странични идеи да бъдат изритани навреме и да се привлече макар и месеци преди световното велик треньор като Отмар Хитцфелд например, във футболния съюз се кълнат, че криещият се от критиките в Америка Клинсман е “правилният човек, на правилното място в правилното време” (президентът на ГФС Тео Цванцигер). Да ви прилича това на приказката за щрауса и пясъка?

Нямало футболисти. Ами откъде да дойдат, след като досега проблемите в Бундеслигата също не се решаваха. Статистически погледнато броя на чуждите футболисти е по-голям от този на германците. Нищо против, но масата от летионерите са на ниско ниво, а поглъщат големи заплати. Клубовете също носят вина тук, но и централата във Франкфурт гледаше безучастно.

Парите в Бундеслигата също намаляха. Фалитът на телевизионния магнат Лео Кирх преди няколко години удари жестоко много клубове. Половината от участиците в първенството имат постоянни парични проблеми, свиват се бюджети. Примерът с бившия европейски шампион Борусия Дортмунд е просто най-фрапантният.

Преди няколко месеца се реши, че броят на чужденците от държави извън ЕС ще бъде намален, а ползването на собствени юноши ще стане зъдалжително. Първа крачка напред. Със сигурност ще последват и други.

В това отношение кошмарната “италианска” седмица зе германския футбол е добре дошла. Вече поне никой няма да си слага главата в пясъка. А и да не забравяме, че във футбола нещата бързо се променят - по стара традиция германците стават още по-силни, когато са ударени. А няколко щастливи седмици през лятото могат тотално да преобърнат ситуацията.