От доста време Наско Сираков е слязъл от обществената сцена - няма ги интервютата по телевизии и вестници, няма го ръкомахането край тъчлинията, нито пък редовните му светски изяви. Дотук добре - и без това по едно време беше прекалил. Сега обаче като че ли е слязъл и от сцената на задълженията си в Левски, след като единия от ресорите, за който трябва да отговаря - селекцията - протича май без него.

Кадровата политика на Левски напоследък стана обект на много коментари, в които звани и самозвани оценители се надпреварваха да трупат още катран върху черната мазилка, с която сините бяха омацани след отпадането от Шампионската лига. Ръководството наистина направи грешки като не подсили отбора през зимата, но най-вече като не осигури адекватен нов централен нападател на мястото на безумно прогонения Георги Иванов - Гонзо. Дали до зимата това ще струва нови точки на шампионите предстои да видим.

Къде обаче беше Сираков? Зимният трансфер уреден от него беше този на бразилеца от Петрич Диану, който обаче се оказа едно недоразумение. Всъщност не първото, което става по тази фамозна петричко-софийска връзка. Преди няколко години Левски направи пак силно несполучлив трансфер с привличането на Нешко Милованович, за когото бяха платени маса пари. Малко след тази сделка Сираков бе временно отстранен от тогавашния шеф на клуба Майкъл Чорни. Не стана ясно защо.

Да се върнем в наши дни. Прословутото ловно сафари, поради което Сираков не присъства на мачовете с Тампере не можа да бъде убедително оправдано в прочувствената декларация, пусната от някогашната легенда. Така и не стана ясно кое е това място на света, от което в ХХІ век София не може да бъде достигната за една седмица!?! Може да припомним, че “отдавна планираното пътуване” беше реализирано след като през лятото Левски не успя да привлече нито един футболист (мароканците дойдоха по-късно, а Тасевски бе уреден преди месеци) и след като Сираков публично въстана срещу мениджъри, които не държели на думата си. В такава ситуация да заминеш или показва незаинтересованост, или доста по-вероятно желание да не носиш отговорност от един евентуален фалстарт.

Ясно е, че е твърде вероятно при липсата на пари за трансфери в Левски ръцете на Сираков не са били много свободни, даже може би хич. Мястото му обаче беше на пейката в мачовете с финландците и липсата му едва ли може да бъде извинена с нещо. Но реакцията на някогашната легенда не е толкова изненадваща. И пак да се върнем в миналото - през есента на 1994 г. когато беше ходещия полубог за левскарите, който вкарваше гол след гол, водеше отбора от победа към победа и сам вкара за една година 7 гола на ЦСКА, Сираков изведнъж се нацупи за апартамент и пари на големия президент на Левски Томас Лафчис и напусна след една дъждовна загуба от Спартак Пловдив. С последвалите си действия като футболист на Ботев и Славия, с пороя от обиди по адрес на клуба, със скандалното, презрително и провокативно поведение към публиката на Левски в мачовете, в които се изправи срещу отбора, Сираков показа, че за него не Левски, а той и само той е важния и с един замах се самосрина в нищото, прегръщайки каузата на силните на деня.

Обратно в настоящето. Левски преодоля шока от неочакваното отпадане от евротурнирите, отбора отчасти се стабилизира, Батков осъзна, че трябва да достави нови футболисти на треньора Стоилов, за да може в Левски да се получи нов импулс. Набелязаха се и трима бразилци - добри или не, времето ще покаже. На този фон поведението на Сираков отново е неразбираемо - заради пластична операция (!?!) той не замина за Бразилия, показвайки по този начин отношението си към тези трансфери, които са призвани да подсилят отбора.

Странности, странности… И то в момент, когато се говори, че Лукойл проявява интерес към Левски. Защо ли? Я още веднъж да се върнем в миналото. Когато през 1998 година Владимир Грашнов и Майкъл Чорни преговаряха с Лафчис за акциите на Левски, Сираков изведнъж забрави за борбата с кръвния си враг, посипа си главата с пепел и съжали, че ако си бил мълчал, когато е трябвало и досега щял да играе в Левски?! Развитието го знаем - след края на ерата Лафчис той се завърна в клуба като спортен шеф.

Дали сега ще има смяна на собствеността в Левски времето ще покаже. Мястото на Сираков обаче е в лагера на сегашното ръководство, защото то води днес и сега Левски и с него Левски постигна големи успехи, а той беше и още е част от екипа. Стига разграничаване! Наско Сираков много е дал на Левски, но Левски му е дал още повече. Ако днес той не е съгласен с нещата в клуба и вижда други възможности за неговото развитие, то нека се определи ясно на чия страна е. Реденето на лични “опашки за бъдещето” е важно, но най-важно е Левски да бъде силен. А както всички знаем: Съединението прави силата!