Спешна необходимост от реорганизиране на предсезонните цели настъпва в Левски. Вчерашното отпадане от турнира за Купата на България изправи клуба пред вероятността да не спечели нито едно отличие през сезона. Ако тази нерадостна перспектива стане факт през месец май, годината ще остане в клубния летопис само с пробива в Европа.

Ако Левски редовно печелеше титли и купи напоследък, това би било достатъчно. Само че от 2002 година насам отборът спечели само 2 купи на страната и една суперкупа. И не стана нито веднъж шампион. Вярно е, че сините се сражаваха достойно през тези години срещу нагласени мачове и съдийски произвол, но феновете искат титли.

Да погледнем реалностите. Най-добрата възможност за Левски беше турнира за купата. Тя - в комбинация с големите европейски победи - щеше да придаде успешни измерения на сезона. Но в здравата футболна битка край морето (обаче и с тежестта на неравностойната резервна скамейка), амбициите за купа потънаха. Случва се понякога. Честито на Черно море.

Остават първенството и Купата на УЕФА. За спечелването на последната е несериозно да се говори. Въпреки че левскарите имат шансове да отстранят Шалке, тази възможност не е много голяма. А двата мача с германците ще струват пълно физическо и психическо изразходване. Все едно как ще завършат.

Помежду е дербито с ЦСКА. И тук възниква големият въпрос - ще може ли Левски да издържи невероятното натоварване на тези три решителни мача за осем дни? Или просто трябва да се поставят приоритети - УЕФА или гонене на шампионска титла? Трудни въпроси. В Левски обаче трябва незабавно да ги решат.

Левскарското кредо налага: задължително е в един от двата сблъсъка да се победи. А по много причини е задължително да бъде победен и вечният враг. А сега де?!