Многовековната история на балканския регион е изпъстрена със сблъсъци и конфликти, които за съжаление не са подминали съседните държави България и Румъния. Може би два от най-ярките моменти в историята са, даването на убежище от страна на Румъния на много наши национални герои и присъединяването на България и Румъния към ЕС от 1 януари 2007 година. Териториалното съседство и общото минало на двете държави днес се преливат в общ европейски път.

На футболната сцена обаче нещата не са толкова миролюбиви. Тактика, емоции, страсти, обиди, хулене, опиянение от победите и болката от загубите съпътстват мачовете между националните отбори на двете съседки.

А каква всъщност е предисторията на този двубой?

Румъния е сред отборите, с които България играе най-често в началото на миналия век. Двете съседни държави си устройват приятелски мачове, а освен това често се изправят един срещу друг в турнира за Балканската купа. Румънците обикновено не срещат сериозна съпротива от нашите до паметния двубой на 12 октомври 1930 г. Тогава на стадион "Славия" България побеждава с 5:3. Мачът е паметен, защото това е и първата победа на националния ни тим в историята.

Скоро след това комшиите си връщат тъпкано за унижението и ни пердашат 5:2 и 7:0. Съперничеството между двата тима продължава и в следващите години, но радостните емоции винаги са за румънците. Изключение прави двубоят през юни 1935 г., когато на стадион "Юнак" съседите си тръгват с наведени глави след 0:4. Следващият голям мач, който България записва срещу неудобния съперник, е чак през 1990 г.

На 17 октомври тимът, воден от Иван Вуцов, гостува в Букурещ в квалификация за европейското първенство. Наско Сираков с глава открива в 28-ата минута, а после влезлият като резерва Николай Тодоров - Кайзера довършва румънците с два гола. Това е едва втората победа на националите като гости отвъд Дунава. Първата е в приятелски мач през 1981 г.

Последният ни мач с Румъния преди срещите от настоящата еврокампания също има особена стойност. Двата тима са в една група на европейското първенство през 1996 г. Още в третата минута Христо Стоичков праща топката в мрежата на Богдан Стеля. Попадението е достатъчно за трите точки. България записва първа победа на европейско първенство.

Футболната войната между Румъния и България навлезе в нова фаза преди квалификацията за Евро 2008 на 2 септември в Констанца. Подхвана я нападателят на Румъния Йонел Ганя.

"Българите говорят много, защото имат проблеми с главата" - изцепи се тогава футболистът пред родния си "Газета спортурилор". Последваха селски изпълнения на румънските медии от типа "Яж краставици и трай". Пресата на северните ни съседи направо се изгаври с нас, пускайки вицове и карикатури по адрес на тогавашния национален селекционер Христо Стоичков и футболистите.

С наближаването на мача гаврата на комплексираните румънци мина всякакви граници, но за щастие това 2:2 им затвори устите и отвори тази на Христо Стоичков. Тогава "Камата" след края на мача се обърна към местните журналисти с думите:

"Много мълчите! Защо сега не говорите? Смешници! Когато аз карах беемвета и мерцедеси, вие се возихте на колелета!"", избухна в свой стил Стоичков.

Засегнатите румънци все пак дочакаха своя миг. След злощастното ни равенство с Албания 0:0 на "Васил Левски" през пролетта, журналисти от "Про спорт" поднесоха на Христо паница с мамалига. Стоичков естествено я хвърли на земята, а на другия ден отпраши към Селта.

За съжаление, в течение на квалификацията Румъния си осигури място на Евро 2008 г., докато ние ще гледаме първенството по телевизията. Не е ли дошло обаче време разделно и националите ни да изчистят петното и да натрият поне частично вирналите румънски носове? Румънците да не са цъфнали и вързали, че да треперим от тях?

С пределна концентрация и мобилизация от играчите ни, с треперещ от възторг "Васил Левски", като нищо съседите ще си тръгнат с наведени глави. Само дано след мача в съблекалнята на националите ни да не звучат познатите хитове "И да паднем и да бием, пак ще се напием" и "Ти нямаш сърце".

 Георги Пешев, Гол.бг