02.04.2006 г., един необикновен ден за българската футболна общественост- или поне трябваше да бъде такъв.

Какво всъщност представляваше до неделя вечер така чаканата дата? Този индекс от календара премина през много аналитични коментари, като по традиция както всяка година вечното дерби се превърна в аналог на темата- Кой е номер 1? Дори във вестниците тръгнаха дискусии с подобна абривиатура.
 
Подновяването на сезона не предвещаваше безоблачно синьо небе над левскарите в родното първенство. Армейците водеха с 7 точки, а единсвеният лъч на надежда бе купата на страната. Шансът за трофея, спонсориран от Мото Пфое, обаче бе пропилян след драматична загуба от Черно Море във Варна.
 
Така за Левски приоритетите на родна земя се сведоха до нула и всички сили бяха съсредоточени в турнира за купата на УЕФА. Но за сините привърженици всичко беше като сън, като сбъдната мечта. Необикновената приказка на левскарите омая до такава степен привържениците, че дори не се появи и минимален признак на съжаление за пропилените шансове за титла и купа.
 
“Сините” пишеха нова история. Изкачваха се главоломно в ранглистата на Международната федерация по футболна история и статистика. Взеха скалповете на редица европейски отбори, чиито футболисти струват с пъти повече от нашите, да не говорим за спортните им бази. Върхът бе достигането на четвъртфинал, сините останаха сред 8те най- силни в Европа.
 
Какво правеха на Армията през това време? Всъщност колкото и добър психолог да си на дали ще разбереш! “Червените” нямаше за какво да мечтаят, нямаше за какво да се борят- те просто трябваше да печелят, да запазят комфортната си преднина и да поставят рекордната 31 титла в своята витрина.
 
Цялата тази ситуация предвещаваше едно протоколно дерби. “Сините” нямаше да рискуват до край футболистите си, за да ги пазят за европейските битки, а от ЦСКА щяха да излязат прекалено успокоени, че първенството е вече решено.
 
Така знакът “X” изглеждаше най- печеливш за залагащите в Еврофутбол.
 
Благодарение на шокиращата апатия от страна на хората от Армията обаче “сините” започнаха да застъпват и на втора състезателна писта. “Червените” губеха точки изключително лековато, а за Мъри и компания не оставаше нищо друго освен да чакат още грешки. И те се рояха една след друга.
 
Върхът на “червеното” падение бе загубата от изпадналия във финансов колапс Локомотив Пд. “Бяло- черните” се подиграха с армейците, като с 10 човека нанесеоха първата им загуба за сезона. Така само седмица преди вечното дерби от армията се погрижиха да дарят “сините” с още положителни емоции тази година.
 
Топселекцията на ЦСКА се оказа въздух под налягане, а така нареченият генерал Йешич може спокойно да се върне в Белград и да се пробва като градоначалник, по подобие на софийския генерал - кмет.
 
От армията сякаш вече не искаха да се борят, апатията беше пълна. И това ясно си пролича на националния стадион. Червените влязоха в историята не само с това, че за 5 кръга пропиляха 10 точки, но и записаха шокиращ антирекорд във вечното дерби- за цял мач не отправиха удар във вратата.
 
“Сините” имаха пълно превъзходство през целия мач, като изпуснаха да направят победата си внушителна. Просто не извадиха ножа на умрялото куче.
 
Сега левскарите поемат по напълно нов курс. След като титлата е вече от другата страна на полето “сините” декларираха, че приоритет номер 1 за клуба е спечелването й. Дори се появиха информации, че реваншът срещу Шалке в Германия ще бъде изнесен от състав, пълен с резерви.
 
От края на сезона ни делят още много емоции, но анализите за представянето на българските грандове вече оформят своите заглавия. Левски изживя свята приказка и продължава да я пише. За сините бъдещето е повече от обещаващо.
 
Ако от Герена запазят този състав и спечлят титлата атакуването на Шампионската лига не изглежда мираж.
 
Във все по- голям мит обаче се превръщат армейските успехи и вечен дух за победа. И ако Левски сменя курса към нов победоносен марш, то ЦСКА трябва спешно да напипа правилния път към спасителния бряг.