Едуардо Соуса Рейес или Ешкердиня (б.а. Левичаря) е звездата на симпатичния отбор на Вихрен. 24-годишният техничар е една от най-големите надежди за отбора от Сандански за успешен сезон. От показаното от юношата на Флуминензе на лагера на Вихрен в кипърския курорт Агиа Напа, той спокойно може да се окичи с определенията "бразилска перла" и "магьосник". Ешекардиня е приятен събеседник, в което ще се убедят феновете на Gol.bg.

- Ешкердиня, имате доста татуси, да не сте бил член на някоя банда в Рио?

- Не. Слава Богу, никога не съм се замесвал в подобни неща. Просто ми харесват татуировките и за това си направих две. На гърба си имам Исус. Господ означава всичко за мен. А другата е глава на индианец. Червенокожият  много ми хареса. Видях го закачен като мостра на стената в студиото и казах на човека, който ме татуира – искам тази. Стои ми много добре. А иначе уважавам индианците.

- Рио е известен както с Копакабана, така и с фавелите. Наистина ли животът там е толкова страшен и труден?

- Наистина там е много опасно, но аз за щастие не съм имал възможността да се сблъскам с фавелите. Живял съм в тих и спокоен квартал в една от най-хубавите части на Рио. В този град има много красиви места, които са неповторими и могат да вземат акъла на всеки. Футбол, красиви жени и карнавал, това е запазената марка на този мегаполис.

- Какво знаехте за България преди да дойдете във Вихрен?

- За страната нищо, но сте известни във футболните среди. Знам добре какво направи националния ви отбор на световното в САЩ през 1994 година. Освен това водещите ви клубове Левски и ЦСКА са добре известни в Бразилия. Изградили са си солидна репутация. Не бях чувал за Вихрен, но моят мениджър ме убеди да подпиша с този отбор. Каза ми, че това е сериозен клуб, с големи амбиции. Освен това офертата бе добра. Българското първенство е добър шанс за мен да пробия. Така, че не се колебах много и приех.

- Колко голяма е разликата между футбола в България и този в Бразилия?

- Не е кой знае каква. И на двете места се дава пространство за техничарите. Освен това се играе по земя. Не обичам, когато топката лети само във въздуха. Определено българското първенство е на ниво. Освен това качеството се повишава с всеки изминал ден. Не е далеч времето, когато българския футбол ще бъде редом до най-силните в Европа.

- Отборите в България постоянно се оплакват от лоши терени, на вас как ви се отразява това?

- Не мисля, че терените в България са толкова зле. За мен са си добри. Виждал съм и много по-лоши. Приключение за мен ще е да играя на сняг, досега не съм имал това удоволствие.

- Всеки бразилец, който дойде да играе в България се хвали, че познава някои от суперзведите като Роналдо, Роналдиньо и т.н. Вие с какво познанство може да се похвалите?

- Карлос Алберто. Беше национал, игра в Европа. Сега е в Сао Пауло. С него наистина сме много добри приятели. Той ми стига.

- Играл ли сте в голям клуб в страната си?

- Да. Аз съм юноша на Флуминензе. Бях и три години в първия отбор. Там дори играещ помощник-треньор ни бе Ромарио. Веднъж ми се кара доста на тренировка. Той е идол не само в Бразилия, но и по света. Общо взето футболът е най-вълшебната игра и чрез нея можеш да станеш популярен и обичан като Ромарио. Още от малък съм се отдал на този спорт и въпреки, че бях отличен ученик и можех да следвам в университет, футболът си остана детската ми любов.   

- Какво е да си част от отбор, на който симпатизира половин Рио де Жанейро?

- Нещо страхотно. Отговорността и напрежението са доста големи, но от друга страна това ти помага. Постоянно си в полезрението на медиите и те следят всяка твоя крачка. Няма по-добра реклама от това.

- А какво представляват дербитата между Флуминензе и Фламенго на терена?

- В България за съжаление още не съм играл истинско дерби. Иначе Флу – Фла си е Флу – Фла. Втори такъв мач няма никъде. Това всъщност не е мач. Това е истинска лудост.

- Говори се, че дербито Флу - Фла е почнало минута, след като Господ е създал света?

- Това е самата истина. Хората започват да живеят с този мач и говорят само за него месец преди да се играе.

- Мнозина ваши сънародници твърдят, че няма голяма разлика между българите и бразилците като характери и затова свикват лесно тук. Какви трудности обаче ви пречат да се адаптирате още по-бързо?

- Хората наистина са като тези в Бразилия. Но иначе има огромни разлики, най-вече в езика и храната. Освен това нямате карнавал.

- Сам ли живеете в България?

- Не. Приятелката ми Камила, която страшно много обичам, е с мен. Тя ме очаква да се прибера в Сандански. С Камила сме сгодени. Заедно сме от 5 години. Скоро ни предстои сватба, която ще направим в Бразилия.

- Ние, българите, обичаме да се хвалим, че имаме най-красивите жени. Не съжалявате ли, че вече сте зает?

- Не. В България съм виждал наистина много красиви жени. Но със същото можем да се похвалим и в Бразилия. Ако трябва да избирам винаги ще предпочета бразилките.

- Кажете нещо повече за семейството си?

- Майка ми не е работила. Стоеше си в къщи и се грижеше за нас. Баща ми бе на държавна работа. Така, че никога не сме имали проблеми. В момента е пенсионер и се радва на това, за което е блъскал почти цял живот. Родителите ми винаги са ме подкрепяли. Бяха зад мен на 100%. Имам и три сестри, които много обичам.

- Вие с Камила колко деца планирате?

- Две. Това е достатъчно, за да може да ги отгледаме както трябва.

- Ще кандидатствате ли за български паспорт и имате ли мераци за националния отбор на България?

- Ако мога да взема такъв ще пробвам. Гледам, че в момента е модерно бразилците да се спрягат за националния ви отбор. Лусио проби, сега се говори, че ще има и други негови последователи. Аз също нямам проблем да играя за България, стига да се прецени дали имам това право.

Георги Пешев, пратеник на Gol.bg в Агиа Напа