През 1894 г. барон Пиер дьо Кубертен, отказал се от типичната за един френски аристократ кариера в армията или политиката, приема съживяването на олимпийските игри като мисия на живота си. Той възприема спорта като възвишено призвание, като религия. Кубертен вижда олимпийските игри като проява, която може да помогне за издигане на морални ценности: "Нека радостта и доброто приятелство царуват и нека олимпийският огън да следва пътя си през вековете, спомагайки за разбирателство между народите, за доброто на едно все по-възторжено, храбро и добродетелно човечество.

"Кубертен е смятан от мнозина за бащата на съвременните олимпийски игри, които се провеждат за пръв път в Атина през 1896 г. Но ако той бе жив днес и бе станал свидетел на олимпийските игри през изминалите 40 години, почти със сигурност би си направил извода, че великата му идея се е провалила и че идеализмът не е достоен противник на политиката, парите и спорта, взети заедно.

Летните олимпийски игри в Пекин са след четири месеца и още от сега може да се предвиди, че ще бъдат едно недоразумение. Миналата седмица преминаването на щафетата с олимпийския огън

през Лондон и Париж бе съпроводено с арести и неприятни сблъсъци с полицията по време на демонстрации срещу потушаването на протестите в Тибет и други нарушения на човешките права в Китай.

В Сан Франциско, единствения град в Северна Америка, включен в обиколката на олимпийския огън, носителите на факела буквално играха на криеница с демонстранти, след като маршрутът бе

внезапно променен от съображения за сигурност. Държавните глави на редица страни многократно бяха призовавани да бойкотират церемонията по откриването на олимпиадата. Но протестите и бойкотът вече не са ефективни средства за лечение. Остана само един начин да подобрим олимпийските игри: да ги прекратим трайно.

Наистина в света на спорта всеки план, който поставя морала над парите, няма почти никакъв шанс да бъде реализиран. Комисии се създават само след като проблемът е изчезнал, а измамниците винаги ще намерят нов път - може да се обзаложите, че някъде дадена лаборатория разработва нов стероид, неоткриваем при изследвания. Колкото по-възвишена е напудрената реторика, която се превърна в подхранвана от олимпийските игри индустрия, толкова по-лоши са криещите се зад нея безобразия. А от където и да го погледнем, това е една прогнила институция.

По време на така нареченото клане на площад "Тлателолко" през 1968 г. мексикански войници стреляха по стотици протестиращи студенти в столицата Мексико 10 дни преди летните олимпийски игри. Никой не знае точния брой на загиналите, но се смята, че те са между 200 и 300 души. Четири години по-късно през 1972 г. членове на пропалестинската организация "Черен септември" взеха за заложници няколко израелски спортисти от олимпийското селище в Мюнхен; загинаха 11 от тях.

През 1976 г. източногерманският женски отбор по плуване спечели 11 от 13-те златни медала, което бе зашеметяващо представяне - дори твърде зашеметяващо, като се има предвид, че по-късно бе разкрито, че стотици източногермански спортисти от години използват стероиди, за да подобрят резултатите си.

През 1980 г. САЩ и около 60 други страни бойкотираха игрите в Москва заради съветската инвазия в Афганистан. През 1984 г., въпреки че показването на таблици с броя на медалите, спечелени от всяка страна, е против самия дух на игрите, представянето на САЩ в Лос Анджелис бе силно преувеличено. Подобно биене в гърдите само подсили присъщия шовинизъм на игрите, тъй като Съветският съюз и Източна Европа бойкотираха олимпиадата като отмъщение към САЩ за бойкотирането на игрите в Москва. В допълнение към това олимпийските игри през
1984 г. станаха първите, превърнати от различни спонсори в една непрекъсната реклама.

Що се отнася до игрите през 1988 г., в безспорно най-интересното състезание - 100 метра спринт за мъже - канадецът Бен Джонсън бе лишен от златния си медал, след като даде положителна допинг-проба. В допълнение към това, страната домакин - Република Корея, изсели 720 000 души, за да построи съоръжения за олимпиадата. (Според правозащитна организация Китай почти е удвоил тази цифра, като е изселил около 1,5 милиона души заради игрите.)

През 1996 г. олимпийските игри в Атланта бяха помрачени от експлозия на бомба, при която загинаха двама души. През 2000 г. американската спринтьорка Марион Джоунс спечели пет медала, три от които златни, след като бе взела допинг, а после лъга за това в продължение на седем години и сега е в затвора за лъжесвидетелстване. В допълнение към това 40 от най-добрите 300 китайски спортисти се оттеглиха от състезанията, след като седмина гребци дадоха кръвни проби, които доказаха употреба на забранени вещества. Преди зимната олимпиада в Солт Лейк Сити през 2002 г. бе направено разкритие, че привърженици на кандидатурите на някои градове за домакинство на игрите са подкупвали членове на Международния олимпийски комитет. На тази олимпиада една от съдийките в състезанието по фигурно пързаляне за спортни двойки призна, че се е опитала да подсигури победа за отбора на Русия. През 2004 г. гръцкото правителство похарчи 12 милиарда долара за летните олимпийски игри в Атина, което се равнява на 5 процента от БВП на страната. Да, част от тези пари отидоха за изграждането на нова железопътна система и летище, но също така гръцкото правителство призна, че не знае какво да прави след това с голяма част от многобройните съоръжения, които трябваше да построи за олимпиадата.

На олимпийските игри в италианския град Торино през 2006 г. полицаи извършиха обиск в лагера на австрийската ски- федерация за възможна незаконна употреба на допинг, след което двама нейни членове избягаха от страната.

С наближаването на олимпийските игри през август тази година редица държавни глави започнаха да си играят на "кой ще бойкотира и кой не" откриването на олимпиадата заради нарушаването на човешките права в Китай (при последното преброяване американският президент Джордж Буш заяви, че ще присъства, германската канцлерка Ангела Меркел и британският премиер Гордън Браун отказаха да се появят на откриването, а френският президент Никола Саркози се колебаеше).

Но за да не се чувстваме ние, американците, прекалено праведни, трябва да вземем предвид следното: ако САЩ бяха домакин, всяка участваща в игрите държава би трябвало да помисли или за бойкотиране на церемонията по откриването им, или за оттегляне на участието си в тях заради извършваните от нас безчинства, включително окупацията на Ирак и малтретирането на затворници в Абу Гариб и Гуантанамо.

Разбира се, не е справедливо да осъждаме всички спортисти, които участват в игрите. "Това е техният шанс, казва Боб Костас, който за седми път ще коментира олимпийските игри по телевизия Ен Би Си. Това е кулминацията на всичките им усилия".

Това е най-добрият аргумент в полза на игрите. Но не е достатъчен, за да превъзмогне горчивата история. Трайното прекратяване на олимпийските игри може да се окаже не толкова трудно. Всичко, което е необходимо, е една единствена проява на кураж и нравственост от страна на САЩ, които трябва да прекратят завинаги участието си в игрите с мотива, че те не могат да изпълнят мисията си. Оттеглянето на САЩ ще подкопае игрите, тъй като те повече няма да са световно състезание.

Но далеч по-мощен фактор за прекратяване на участието на американския отбор би било възможното спиране на подкрепата за олимпийските игри от страна на американски компании. Това ще се отрази негативно и на желанието на американски телевизионни компании да продължават да плащат умопомрачителни суми за правата за излъчване на игрите. Ако американците не плащат, американците няма да гледат.

В замяна на олимпийските игри ще продължат да се провеждат световни първенства в индивидуалните спортове, както е сега, но вероятно на постоянно създадени за целта места. Това би било от полза за спортистите. Въпреки цялата шумотевица олимпийските игри невинаги предлагат най-доброто. В Атина например нямаше достатъчно време за изграждане на покрив на басейна, поради което плувците бяха изложени на ужасната лятна горещина и заслепяващите слънчеви лъчи.

Дали някои спортисти ще станат невинни жертви на загубата на олимпийските игри? Да. Но броят им няма дори да се доближи до този на невинните жертви, убити в Дарфур с доставяни от Китай оръжия, или в Ирак по време на американската окупация.

Светът ще продължи напред без олимпийските игри. Идеалите, изложени от Кубертен, няма да бъдат осмивани редовно, а почетени с признанието, че олимпийските игри просто се провалиха.

Бъз Бисинджър, "Интернешънъл хералд трибюн". Превод - БТА.