Великден е! Хубавият празник на Възкресението Христово ни кара да бъдем щастливи, радостни и изпълнени с оптимизъм. В слънчевия (и ранен) неделен следобед хиляди хора се вдигнаха от празничните семейни трапези и се отправиха към квартал “Надежда”, за да гледат дербито Локомотив - Левски.

Още с пристигането пред стадиона започват хубавите гледки. В мръсното локално платно, пардон - селски друм, шофьори опитват да паркират колите си. Към всеки от тях се приближава мъж, закичен с табелка “Паркинг”, който прибира по два лева за правото да спреш в тревата и калта.

Интересно е, че при приближаването на полицаи, той се отдръпва докато те преминат и се правят, че го няма, за да се покаже после отново. Но нейсе - прежалваш два лева, но си сигурен, че някои ръждив пирон, каквито наоколо се намират в изобилие, няма да премине по цялото протежение на токущо измитата от зимната кал боя на колата. Което на някои места се случва в София, ако не платиш два лева.

Насочваш се с празнично настроение към входовете. “В сектора за нормалните”, както обяснява един господин наоколо. Там - отворена една решетка и струпано огромно множество от хора, които се бутат, за да вземат билети. А, билети! От ръководството на славното някога Локо са сложили традиционната за последните години приятна цена - 5 лева. Добре, няма проблем, все пак поддръжат стадиона, казваш се.

Каси няма. За сметка на това на масичка седят чичо и леля, които продават билети. Стандартно тесте, взето от министерство на финансите. Друга масичка няма - всички да взимат от едно място. Разгеле - билетът вече е в ръката, влизаш в китния стадион.

Това, че там липсват няколко сектора - окей, знаем си го. Но че голямата централна част на старателно подредения с червено-черни седалки сектор В е зтаворена, изненадва. Не чак толкова - и предни години е било така, говорят си хората - като се събере още публика и полицията ще “отпусне” няколко седалки в “буферния” сектор.

Препълването на сектора върви, но никои не “отпуска” нищо. Хората се тъпчат по стълбите, ядосват се, псуват, няма къде да седнат. Все пак далеч не всички искат да гледат мача прави в хардядрото на агитката, наполовина отделена в така наречената клетка.

Вместо до потърси началниците си в кризисната и изнервена ситуация, един старши лейтенант от полицията показва къде има една седалка, къде две - стотици стоят прави. Така и не “отпуснаха” седалки. Има си каменни стълби за който му се седи.

Щастливците, намерили си места са пред шок. Два сантиметра плътна сива прах не дава да се различи цвета на седалката. Всеки трие и бърше с каквото има - вестници, билети (от тези по 5 лева), раздухва прахоляка. Вдига се пушилка - всички пак псуват и се ядосват.

Добре обаче, че има козирка - някои ламарини от нея все още не са се разлетяли от нея, както е практиката на китния стадион “Локомотив”. Добре че и не вали - друг път капе калчица от козирката.

Сядаш в криво-ляво избъсаната седалка, постепенно ти отминава яда. После любимците ти излизат на терена - крещиш, радваш се, отново си щастлив. Преодолял си всичко и всички и гледаш мача. После си знаеш - от ръководството на славното някога Локо ще се оплакват от съдията и няма да споменат - пари за чистачки ли нямат, що ли…