Москва получи новия велик диктатор тази сутрин. Новият деспот. Фърги Ужасяващия! Фърги Смелия! Фърги Великия! Както и да го наречете едно нещо е без съмнение - неговото място в историята на футбола вече е осигурено.

След тази победа в най-големия мач в историята на британския клубен футбол, няма никакво съмнение, че той постигна нещо невероятно. Вторият му триумф в Шампионската лига го наредиха до хора като Брайън Клъф и Еленио Ерера. Съвсем близо е и рекордьора Боб Пейзли, който има 3 успеха.

До сряда вечерта факта, че той е спечелил само веднъж КЕШ за 22 години начело на Манчестър Юнайтед, беше ахилесовата пета на Фъргюсън. Нека го погледнем така: ако Юнайтед беше загубил от Челси, Фърги щеше да има толкова трофеи, колкото и Аврам Грант. Или пък Тони Бартън. А той заслужава по-добра компания от тази.

И вече я има. Сър Алекс спази обещанието си към участниците в трагедията от Мюнхен преди 50 години, която отне живота на много от Бебетата на Бъзби. Този сантимент и факта, че Фъргюсън винаги е произвеждал отбори, които грабват сърцето и душата на хората, карат хората да чувстват победата на Юнайтед като справедлива.

Победа на един клуб, който остана лоялен към един мениджър. Победа на един мениджър, който остана лоялен към един клуб. Победа на последният футболен диктатор и на принципа, че мениджъра решава всичко. Победа на футбола игран правилно. На тези, които се опитват да спечелят мача, вместо да пробват да не го загубят.

Колкото и да са големи възхвалите за Фъргюсън, той ги заслужава. Най-голямата му заслуга си остава начина, по който ръководеше играчите си през целия мач. Футболът, който те играеха на моменти бе впечатляващ и красив. Финтовете на Кристияно Роналдо до тъчлинията, които отчаяха Есиен в средата на първото полувреме. Бързата размяна на пасове между Скоулс и Браун, които позволиха на защитника да центрира и Роналдо да открие резултата.

След това Уейн Руни направи шпагат и отне топката от Карвальо до флагчето за корнер при своята врата и пусна 70-метров пас към Роналдо. Той отново премина Есиен и центрира за Тевес. Ако аржентинеца беше реализирал, това щеше да е гола на сезона. Но не успя.

На тъчлинията Фъргюсън скочи от пейката. Той нанесе удар с глава по въображаема топка, точно когато Тевес стреля, но Чех спаси. След това вратаря на Челси се намеси невероятно и при добавката на Карик. Фърги се върна на пейката, а лицето му бе разкривено от яд.

Но Юнайтед продължи да натиска напред. Нова страхотна комбинация завърши с центриране на Руни, което доведе до нова възможност за Тевес. Той обаче отново я пропиля. Юнайтед доминираше и изравнителния гол на Челси въобще не бе на място.

Голът на Лампард, след поредица от карамболи, които оставиха халфа сам пред празната врата, бе жесток удар за Юнайтед. До него Юнайтед бе единствения отбор, който показа амбиция за победа. Но Тевес опропасти възможностите. Мачът трябваше да е решен още до почивката.

Фъргюсън излезе след почивката на терена размахвайки пръст към съдията Любош Микел. Челси обаче се съвзе и доминираше през втората част, също както Юнайтед през първата. Сега вече мача стана изпит за способностите на Фърги да изгради отбор, способен да издържи на натиска.

Това качество никога не е било под съмнение относно Фъргюсън или неговите отбори. Съставът спечелил требъл през 1999 г. бе прочут с факта, че никога не се признаваше за победен. Настоящият отбор не е по-различен.

Оливър Холт, вестник Мирър