04.05.06 е не просто дата от календара, която машинално ще откъснем от календара си подвластни на забързаното ежедневие. Утре една част от България, а може би и цялото население, ще се извиси над битийното, ще се отръска от прахта на социалната апатия и ще чества 63 години от рождението на легендата Георги Аспарухов-Гунди.

Ръководствата на ПФК Левски и СК Левски, футболистите, ветераните, служителите, привържениците на отбора и обикновените граждани ще се изсипят пред сектор "А" на стадион "Георги Аспарухов", за да поднесат венци на бюст-паметника на синята легенда и да покажат преклонението си към човека и футболист Георги Аспарухов.

Древните римляни казвали, че дори световната слава отминава бързо. И най-големите герои в човешката история, влезли в епопеята на незабравимите, един ден минават в кохортата на забравените. Българският футбол не прави изключение от традицията, но има две имена, които и днес ни припомнят, че има легенди, които не умират. Преди 35 години изключителните като хора и футболисти играчи на Левски Георги Аспарухов и Никола Котков минаха в небитието, за да останат завинаги в нашите сърца.

Годината е 1971 : Трагедията край Витиня.

Георги Аспарухов - Гунди загива трагично на 28 години при автомобилна катастрофа. Хиляди хора излизат по софийските улици, за да дадат последна почит на една от най-ярките личности в българския футбол, превърнала се в легенда. Жестоката катастрофа на Витиня, когато сблъсък с камион изпепели прочутото “Алфа Ромео” на Гунди, свърза навеки красавеца виртуоз, израснал на “Герена” и дошлият от “Надежда” мъжкар с топовния удар.

Двамата бяха като скачени съдове на терена, където замисляха и завършваха с голове по артистичен и недостижим за простосмъртните начин безброй непредвидими от съперника атаки. Техният интерес към играта не бе материалното, а онова духовно богатство, което любимият кумир на всички истински българи Левски наричаше “народното благо”.

Гунди бе надарен с всичко, което е необходимо за перфектен централен нападател, защото можеше всичко в играта. Да пробива, да подава, да вкарва по изумителен начин. С левия и с десния крак, а най-вече с онези ненадминати и днес удари с глава, когато чуждите коментатори го наричаха “Българският Вилхелм Тел”. Затова Аспарухов стана играча – мечта за прочутия треньор на Милан Нерео Роко, който даваше баснословни суми за българина, но Гунди предпочете да остане в родината си. Aспарухов се запечата в сърцата на всички левскари с пророческата си реплика: "В България има един отбор, този отбор се казва Левски. В Левки съм се родил, в Левски ще умра." Затова светила като Пеле и Еузебио, като Алберт и Гаринча твърдяха, че той е магьосникът, който може да превземе всяка крепост.

Минаха 35 години от смъртта на Гунди, а той е все още е жив в сърцата на хората. Той бе боготворен на родна земя , обичаха го дори запалянковците на ЦСКА, които неведнъж е разплаквал. Затова цяла България страдаше и продължава да страда за любимия си футболист.
 
А и няма как да не бъде обичан човек, чиято философия е: Побеждавай, без да унижаваш другия!
Където и да гостуваше Левски или националният тим из страната, ставаха всенародни митинги. Хората чакаха с часове, за да видят и да пипнат Гунди. Той бе най-мощният магнит, който привличаше всички почитатели на футбола.
 
Георги Аспарухов бе и остава да бъде една от най-ярките свтлини в българското битие. Човек легенда, човек обичащ и прощаващ, човек, който не заслужаваше да загине толкова млад. Но нали казват, че Господ прибира най-добрите си чада при себе си? Навярно мисията на Гунди е била изпълнена- той пося вяра, надежда, обич у привържениците на футбола. Накара няколко поколения футболисти да изучават магията на стила му, да се възхищават на неговото майсторство. Той роди мита за красотата на играта.
 
Всъщност, така живеят легендите. Не само като ги помним, но и като се опитваме да бъдем поне в нещичко големи като тях.
 
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ГЕОРГИ АСПАРУХОВ