Има моменти, които завинаги остават в паметта на всеки един от нас – приятелите на тениса, независимо от пристрастията и симпатиите, независимо от възгледите и разбиранията относно хода на развитието на аристократичната игра.

Такъв момент несъмнено бе и вчерашният финален сблъсък на третия за годината турнир от Големия шлем – Уимбълдън между Роджър Федерер и Рафаел Надал, който несъмнено ще остави своя незабравим отпечатък в историята на “Ол Инглънд Клъб”.

Много от анализаторите побързаха да лепнат етикета “най-великият финал в историята на турнира” и имайки предвид качеството на играта, невероятния драматизъм, “извънземната” класа и на двамата финалисти навярно ще се окажат прави, но най-важен според мен е фактът, че тенисът продължава да става все по-атрактивен и непредвидим.

Без да обиждам феновете на “цар Футбол”, неоспорима истина е, че не рядко сблъсък между двата най-титулувани клуба, предлага скучна игра, подчинена изцяло на тактическото надлъгване. Е, в мачовете между Федерер и Надал зрелището винаги е гарантирано.

Без значение на каква настилка е двубоят, без значение кой е фаворитът, двамата законодатели на модерния тенис са готови винаги да вложат максимума от себе си,  за да стигнат до крайния успех.

След всеки един техен спектакъл зрителите си казват “няма какво повече да очакваме”, но за щастие лидерите в световната ранглиста всеки път успяват да ги изненадат, извеждайки нивото на игра в нова орбита. 

Така бе и на Ролан Гарос, така бе и снощи на централния корт на Уимбълдън, искрено се надявам така да продължи и за напред, а следващата спирка несъмнено ще бъде най-големият спортен форум – олимпийските игри в Пекин. 

Николай Недялков, Gol.bg