Три са най-коментираните теми в последните дни, седмици, че даже и месеци, когато стане дума за футбол и България - слабото ни първенство, невзрачната игра на националния ни отбор и Димитър Бербатов. Ето и моето виждане за всяко едно от тях, с оглед последните исторически събития на световната футболна сцена.

Време за промяна, време за иновации

Неотдавна един много уважаван от мен роден режисьор и сценарист излезе с прекрасната идея (без грам ирония), да затворим българското първенство. В 10 точки той се обоснова колко по-положително би било, ако "А" Група просто не съществува.

Понякога шегата е толкова близо до истината, че наистина се замисляш: "А дали не би било по-добре, ако спестим малко нерви и си починем за една, две години". Разбира се, да се бориш с традицията, създадена от Левски и ЦСКА е невъзможно, но подобна еретична мисъл, далеч не е лишена от логика.

Замислете се, колко по-добре би било наистина, ако родните футболни босове инвестират само в школите и продават футболисти в чуждестранни отбори. Тогава оправдания от рода на "първенството ни е виновно" няма да вървят, а със сигурност ще имаме много повече състезатели, които да играят в западноевропейски класни клубове и след време, когато възобновим първенството, хем ще имаме класни футболисти, хем ще имаме хъс да се наложим в евротурнирите.

След снощната световна квалификация с Грузия, през главата ми премина аналогичната идея, да затворим само националния отбор. Подобна мисъл, колкото и да звучи крайна, всъщност не е новост. Преди Европейското първенство тази година, австрийците бяха изработили специална молба до УЕФА, в която настояваха националният им отбор да бъде лишен от участие в турнира, за да не се излага излишно. Както е известно Австрия бе домакин и имаше запазено място на финалите по право.

Мисля си, дали не е редно и ние да помислим за подобен ход. В крайна сметка, нито родното първенство скоро ще повиши нивото си, защото хората, които го контролират от години са едни и същи. Броят на футболистите ни, състезаващи се за известни западни отбори прогресивно намалява, а стопаните на спортните ни съоръжения гледат на тях като на нещо вечно, което не страда от амортизация и няма нужда от ремонт. Ако пък има нужда от ремонт има и съответното логично обяснение той да не бъде извършен.

И затова си мисля, защо пък да не поискаме от УЕФА да спре правата на националния ни отбор за известно време - примерно няколко години. Предвид класата на футболистите ни, няма опасност друга страна да натурализира някой роден талант. А и защо за Бога трябва да караме някой да тича насила, когато той очевидно си пести силите за по-смислени дейности, като например бесни танци в пословичния "Син Сити", или в нощните клубове на Подгорица, както стана след равенството с Черна Гора.

Това ме навежда и на идеята, че много родни играчи, в свободното си време могат да влязат в същинското си амплоа на танцьори и спокойно да се запишат за участие във втория сезон на "Dancing Stars" (б.р. Звездите танцуват). Най-малкото ще са много по-приятна гледка, а и вече имат опит...

Не е тактиката, а манталитета

Безхаберието, безидейността, липсата на тактическа грамотност, умората, липсата на самочувствие, всичко това и още много ни отврати от футбола вчера, и в събота, и преди месец. Единствената положителна нотка за бъдещето беше, че можем ако не друго, то поне да направим специализирана школа за вратари.

Не ми казвайте, че с Италия играхме добре. Това е лъжа и самозаблуждение! Много рядко световният шампион е толкова слаб и немотивиран, колкото са "адзурите" в момента. Все по-рядко "Васил Левски" събира по 40 000 души. Да прилагаш сляпо "катеначо" срещу противник, който всеки отбор от средна класа на собствен терен може да победи с два гола, е срамно.

Колкото до тактиката с Грузия... там изобщо тактика имаше ли?

Ако трябва да съм честен, не мисля, че проблемът се корени толкова в треньорските качества на Пламен Марков, колкото в манталитета на футболистите ни. Крайностите са ни присъщи не само във всички аспекти на битието, но и на зеления килим. Защото или играем като цепелини - високо в облаците, или прибягваме до стила "бито куче" и вместо да смажем отбори с далеч по-слаби като единици футболисти, ние следваме принципа "Страх лозе пази".

На стадион, като на театър

Последната болна тема, която искам да засегна е играта на Димитър Бербатов. Капитанът на националния ни отбор само за един месец мина от "Осанна" до "Разпни го". Той е и гений, и мързеливец, и футболист от световна класа, и кукла Барби...

Почти няма мач, в който да не видим нападателят на Манчестър Юнайтед високомерно намусен след някой грешен пас на съотборник или детинска глупост в защита. Наскоро дори се чуха слухове, че след тези квалификации той ще се откаже от националния отбор, защото вече не му понася напрежението и глупостите, които се изричат и изписват по негов адрес. А вчера дори нареждаше съотборниците си така все едно да гледа мача отстрани.

Аз никога не съм крил симпатиите си към играта му. Да, той е мързелив на терена, не е борбен и затова не става за капитан. Лидер на отбора трябва да е Мартин Петров, защото той притежава манталитет на победител. Бербатов обаче може след 90 минути спане да избухне и да реши двубоя.

Благоевградчанинът притежава уникален поглед върху ставащото на терена и невероятното умение да извлече максимума от ситуацията с минимум усилия. Той измисля най-бързият, ефективен и често красив начин за постигане на целта, но почти винаги остава неразбран.

Несправедливо и дори абсурдно е да виним само него за неуспеха на цял отбор. Но пък този път той просто си заслужи коментарите, защото е недопустимо капитанът на националния отбор да не поеме отговорност за случилото се, да се оправдава, че не сме Бразилия и да се цупи като малко дете, разочаровано от коледния си подарък.

Решението

Вече го казах. Къде на шега, къде на сериозно - да спрем националния отбор. Първо, футболистите ни ще останат доволни, няма да има намръщени и нацупени физиономии, няма да има разочаровани фенове. Второ, когато след време отново бъдат изпратени повиквателни, всички които се отзоват ще знаят каква отговорност носят и ще се опитват да показват футбол, а не да се крият в миша дупка. Трето, Бербатов ще има нужното време и спокойствие да разгърне потенциала си в Манчестър Юнайтед и наистна да ни радва на финала на Шампионската лига например.

Абсурдно, но и логично. Пък и какво друго ни остава, след като никой не слуша гневът на тълпата...

Александър Македонски, Gol.bg