Цифрите са зашеметяващи. 22 титли на сингъл в Големия шлем, рекорден брой седмици (377) и осем години като номер едно. И все пак най-забележителното постижение на Щефи Граф е като тийнейджър.

През 1988 г. тя спечели всичките четири култови турнира, плюс златен медал от олимпиадата в Сеул. Двадесет години по-късно 39-годишната германка изглежда в чудесна форма, готова отново за размяна на форхенди в професионален турнир.

Родена и израснала в Германия, днес бившата кралица на корта живее в Лас Вегас със съпруга си, другата тенис легенда Андре Агаси, и двете им деца Джейдън (7) и Джаз (5). Списание "Тенис" й гостува, за да научи повече за историческия триумф и живота след тениса.

- Точно 20 г. изминаха от вашия "Златен шлем". Кой мач от 1988 г. си спомняте най-добре?
- Имам много спомени, но не мога да посоча конкретен мач. Тогава очевидно имах невероятен старт. Представих се чудесно в Австралия и Париж. Най-трудно ми беше на US Open, където непрекъснато ме бомбардираха с въпроси. Бях на 19 г. и ми трябваше добра концентрация във всеки мач. На финала срещу Габриела Сабатини бях съкрушена, а предстоеше люта битка. В средата на третия сет се схванах, но за мачпойнта изцедих всичко от себе си. Ако не бях спечелила онази точка, щях да загубя мача.

- Същата година с аржентинката направихте няколко шоута. Тя ли беше препятствието ви към Златния шлем?
- Най-трудният ми противник беше Мартина Навратилова
Тревните кортове бяха необичайна настилка за мен и на "Уимбълдън" Мартина беше много мощен противник.

- За разлика от Пекин олимпиадата в Сеул се проведе непосредствено след US Open. Какво си спомняте?
- Същата нощ след триумфа в САЩ летях за Германия, а на следващия ден - за Южна Корея. Самолетът ми беше пълен със спортисти лекоатлети. Аз обожавах 800-те метра и когато пристигнахме, отидох при момчетата. Макар и капнала, опитах се да спринтирам с тях. Смяната на спортовете ме освежи приятно. Хареса ми да бъда част от олимпийския тим и олимпийското село.

- Най-ценен ли беше златният медал от Сеул?
- Не. Беше по-специален, но за мен винаги най-важни са шлемовете. Това е нашият спорт. Четири пъти в годината трябва да си в топ форма за две седмици.

- Кой беше най-коравият и най-талантливият ви съперник?
- Моника Селеш беше свиреп боец. Не мирясваше през целия мач. С нея се играеше изключително интензивно - тя удряше силно топката, беше много мощна и притежаваше страхотен ляв сервис. А най-талантливи бяха сестрите Винъс и Серена Уилямс - невероятно атлетични, те покриваха целия корт. Имаха реален потенциал да бъдат най-добрите.

- Успяваха ли да го реализират?
- От време на време. Липсваше им постоянство. Докато Навратилова работеше върху всеки аспект от играта и физиката си, а Енен буквално изстискваше всичко полезно от себе си. Сестрите Уилямс просто не успяха да достигнат нивото, което заслужават.

- След оттеглянето ви в женските турнири няма постоянен, доминиращ шампион. Защо, според вас?
- В този спорт вече гъмжи от звезди и е трудно да се задържиш задълго на върха. Истински кралици са
сестрите Уилямс, Мария Шарапова и всички руски тенисистки

- На тема доминация, миналата есен Роджър Федерер счупи рекордави от 186 последователни седмици като номер 1.
- Честно казано, за пръв път го чувам (смее се). Много-много не следя тези неща.

- След оттеглянето големите спортисти се борят с живота. Как мина този преход при вас?
- Винаги съм чувствала, че тенисът е част от живота ми, но не целият живот. Имах достатъчно други хобита и интереси, които ми помогнаха по-лесно да превключа.

- Имате доста проекти извън корта, включително линия за мебели с Крейс и рекламна кампания с Люис Вюитон. Как правите избора си?
- Знаете ли, най-доброто, което ми даде тенисът, е семейството. На второ място е луксът какво да правиш със свободното време. Аз пътувах по света, посещавах музеи, изложби, различни култури и архитектури и смятам да въплътя преживяното в проекти.

- Друг проект е Airflow, линия на Head за ракети за жени. Доколко участвате в него?
- Преди две години при мен дойде Кевин Кемпин, вицепрезидент на Head за продажби и маркетинг, и обсъдихме идеята за производство и модернизиране на различни модели. Искахме да направим нещо за женския тенис, за да стане по-лесен за някои жени.

- Като по-млада вярвахте ли, че ще живеете в Лас Вегас?
- Не, но тук се чувствам благословена. Живея с двете деца, мама, брат ми и неговите 4 деца. Андре е роден и израсъл тук, така че ние сме сплотено семейство сред приятелски кръг.

- Кое най-много ви липсва от Германия?
- Тук е почти цялото ми семейство, а където е семейството, там е и домът ми. Но в Германия имам фондация "Деца за бъдещето", заради която често ще прескачам. Освен това там имам още бизнес и приятели.

- Смятате ли да ориентирате Джей и Джаз към тениса?
- Те сами решават кое най-много ги забавлява. Предлагаме им различни спортове: футбол, бейзбол, ски, сноуборд. Всички харесват зимните спортове. Тенис обаче играят малко. Ако не го харесат, няма да имам нищо против.