На утрешния ден, но преди половин век футболната си кариера започва едно от най-великите имена в историята на най-популярния спорт - сър Алекс Фъргюсън.

Мениджърът, който наскоро празнува 22 години от идването си на "Олд Трафорд", излиза преди 50 години в първия си официален мач с екипа на Куинс Парк.

Тогава едва 16-годишен, ето какво си спомня Фърги:

"Дебютът ми бе в мач срещу Странриър и бе кошмарен. Проблемите ми започнаха още с решението да играя като дясно крило, което изобщо не ми подхождаше."

"Нито пък техният ляв бек бе доволен, един малък танк с името Макнайт. След един сблъсък и двамата се озовахме на тревата, а коп*лето ме захапа."

"На почивката треньорът Джаки Гардинът ме нахока, че не се боря достатъчно. Разкрещя ми се: "В този клуб не заобикаляш играчите, а ги прегазваш. Дойде тук с голяма репутация, какъв ти е проблемът?"

"Левият им бек ме ухапа", оплаках се аз, а той ми изкрещя: "Ухапал те? Ами ухапи го и ти!"

Сега вече положението е съвсем различно. Доказан специалист, разбил хегемонията на Селтик и Рейнджърс с Абърдийн и най-ценното - донесъл на "Олд Трафорд" най-престижния клубен трофей след 31 години суша.

Едно от лицата с основна вина за привличането на сър Алекс в Манчестър преди 22 години е сър Боби Чарлтън.

"Той разби статуквото с Абърдийн. Помня как го наблюдавах, докато изведе клуба до победа над Реал Мадрид и бях убеден, че той е човекът, от който Юнайтед се нуждае."

"След няколко години го издърпахме при нас и това е може би най-хубавото нещо, което се е случвало на този клуб."

"Помня как като играч неделя сутрин изпитвах превъзбуда от мача, в който трябваше да участвам вечерта. Той ми върна това усещане и като зрител."

"Той винаги взима брилянтни решения и отношението му към всеки играч и човек в клуба е уникално. Не крия, че е един от най-добрите ми приятели откакто съм във футбола."

И ако трябва да завършим най-подобаващо статията, бележеща 50-те години във футбола на сър Алекс Фъргюсън, то това трябва да стане с едно негово изказване дадено на благотворителен прием.

"Аз съм невероятен късметлия. Прекарах невероятни години във футбола и се насладих на уникални моменти. Най-добрият от тях бе идването ми в Манчестър Юнайтед, а най-лошият ще бъде денят, в който напусна."

"Това обаче няма да е скоро."

А когато това се случи, след сър Алекс ще остане една огромна дупка, която той започна да запълва още като ухапан и уплашен тинейджър и продължава да гради като жива легенда и днес.