Националният отбор по футбол е на дъното. Не само се издънихме в Белград, всичко е разруха, няма отбор. Мъждука само някаква абсурдна дружинка. Сякаш нелепите равенства с Черна гора и Грузия се приеха по-леко, но да бъдеш размазан с 1:6 от Сърбия и то показвайки жалък футбол, това вече е срам.

“Победа и пак победа, ние пеем само за победа” - рефрен в пустиня. Лъвовете и истинските бойци вече ги няма. Отборът е празен, без душа, без ритъм. Няма ги националната принадлежност и дух, няма ги идеалите. Славните времена вече са почти забравени и изтрити. Героите в миналото са обезличени, поруган е техният труд, себераздаване, безкористното отдаване на футболната магия.

Потъпкани са победи, отличия, постижения. Предишното гръмко и велико “Българи юнаци” днес звучи безлично, глухо, безпредметно. Новата емблема на отбора е безхаберие на фона на бизнес и лични амбиции. Националният отбор е превърнат във фирма, в трибуна на популизъм, във фабрика, от която безличният поточен работник очаква единствено заплатата си. Това е заслуга на БФС, Изпълком, треньор и играчи.

Сегашното ръководство на футбола ни разбира от всичко друго, но не и от тази велика игра. Боби Михайлов обърка националния отбор с предизборна трибуна, на която се опитва да показва ораторско майсторство. Демонстрациите с голи обещания и прокламации са адекватни единствено за митинги и улични шествия. Да не продължаваме с неориентираните действия на Лечков, Леков (хората от ДАНС най-сетне го разкриха), Костадинов и компания.

За Пламен Марков си изказах мнението преди седмица. Ако и след резила в Белград има наивници, които вярват, че той става за национален селекционер, то те или не са се събличали по спортен екип, или са били освободени от физическо или просто не разбират от футбол. Трябва ли Пламен да бъде изритан? Това го знае всяко хлапе!

Със сбирщина от барбита, ощипани ученички, гелове и татуси, която опозори България, футболът ни е обречен и ще бъде окончателно смачкан. Дори в професии, които изискват единствено механично повтарящи се действия, хората влагат желание и сърце, вършат работата си с мерак. В момента за родината ни след топката подтичкват самопровъзгласили се или самозабравили се звезди. Пародия на футболисти, отворени единствено за пари и удоволствия, но не и за футбол и за национална чест.

По тази причина футболните карикатури трябва да се измитат възможно най-бързо от отбора, от БФС и от българския футбол изобщо. Националният отбор е религия. Истинските неща не могат да бъдат лесно заличени. Футболът ни има бъдеще, но трябват достойни хора, професионалисти, авторитети, които да се захванат здраво и всеотдайно за работа, за да измъкнат институцията от блатото.

Нужни са инвестиции, свежи пари, умел мениджмънт, разумна селекция, отлична база и не на последно място развита ДЮШ. Няма никакво време за губене, още от днес трябва да започне мобилизация и събуждане на някои хора. Заради историята си националният отбор е длъжен и трябва да достигне предишните си постижения и да погледне напред и нагоре.

Георги Пешев, Gol.bg