След като официално бе обявено класирането за футболист на годината в Европа и стана ясно, че победител е Кристияно Роналдо, започнаха спорове дали той или Лео Меси заслужава повече трофея.

Подобни спорове е имало всяка година, като винаги успоредно до победителя има поне по един друг футболист, който не по-малко заслужава да спечели.

Ето и някои от най-именитите футболисти от последните 10 години, които никога не са печелили Златната топка:


ВРАТАРИ

Джанлуиджи Буфон - Италия/Ювентус

От много време е смятан за най-добрия вратар на света в момента.Също както и всички останали вратари, той никога не е бил фаворит за спечелването на Златната топка, въпреки  безбройните си индивидуални награди, включително и 6 отличия за най-добър вратар в Сериа А. През 2006 година, когато Италия спечели световната титла, той завърши втори в класацията на Франс Футбол, зад сънародника си Фабио Канаваро.

Оливер Кан - Германия/Байерн Мюнхен

Гигантът от Байерн бе може би единственият конкурент на Буфон за най-добър вратар на света през изминалото десетилетие. Също както и Джиджи, той има пълен офис с индивидуални отличия, но никога не е слагал огромните си ръце на голямата награда. Все пак бе класиран на трето място през 2001 и 2002 година и е почти сигурно, че щеше да стане първият вратар, спечелил Златната топка след Лев Яшин през 1963 година, ако беше извел Германия до световната титла през 2002.

Петер Шмайхел - Дания/Манчестър Юнайтед

Преди лудия Оли Кан, беше крещящият до безумие Петер Шмайхел. Въпреки че беше на края на славата си в края на 90-те, той изигра решаваща роля при спечелването на легендарния требъл на Манчестър Юнайтед през 1999. Но имаше нещастието да играе по време, когато вратарите не бяха смятани за реалистични победители за Златната топка. Известен както с невероятните си спасявания, така и със склонноста си да избухва към собствените си защитници, големият датчанин бе избран за най-добър вратар на всички времена, дори пред Лев Яшин и Гордън Банкс, в обществена анкета организирана от Ройтерс през 2001 година.


ЗАЩИТНИЦИ

Паоло Малдини - Италия/Милан

Престъпление е това, че един от най-добрите защитници в историята на футбола, ако не и най-добрият, никога не е печелил Златната топка. Не само това, ами той дори не е бил близо до трофея. Единствено през 1994 и 2003 година стигна до 3-то място,  но дори и тогава бе много далеч от победителите Христо Стоичков и Павел Недвед. Въпреки, че кариерата му се разпростира на две и половина десетилетия, той е спечелил странно малко индивидуални награди. Всъщност, само веднъж е бил избиран за най-добър защитник на Сериа А (2003) и липсата на успехи с националния отбор са вероятната причина за липсата на Златната топка.

Роберто Карлош - Бразилия/Реал Мадрид,Фенербахче

Бразилецът бе считан от мнозина за най-добрия ляв бек в света във върха на кариерата си в края на 90-те и началото на 2000. Смяташе се, че бързината и атакуващите му способности ще му помогнат да се присъедини към много редкия клуб на защитниците, които са печелили наградата. Но винаги бе засенчван от някой друг. Случаят най-вече бе такъв през 2002 година, когато той имаше лошия късмет да се състезава срещу сънародника си Роналдо, който направи невероятното си завръщане във футбола, ставайки голмайстор на световното първенство през 2002.

Кафу - Бразилия/ Рома, Милан

Дясно ориентираната версия на Роберто Карлош и бразилският еквивалент на Паоло Малдини. Но за разлика от двамата никога дори не е влизал в тройката. С толкова много атакуващи таланти в Бразилия, не е чудно защо нямаше никакъв шанс за трофея, въпреки че изведе Бразилия до световната титла през 2002 година с капитанската лента.


ПОЛУЗАЩИТНИЦИ

Дейвид Бекъм - Англия/ Манчестър Юнайтед, Реал Мадрид

Противоречив избор? Е, във всеки списък има по един такъв. Дали ще го наречете надценен, чист маркетингов продукт, най-добрият в центриранията или най-добрият изпълнител на фалове - няма спор, че десният му крак е спасявал многократно както клубния му, така и националния отбор. Но за да спечелиш отличието за най-добър футболист на годината като полузащитник, трябва да очароващ зрителите и критици с фантастични умения, вихър и финес. Всичко това липсва от играта на Бекъм. Той стигна до второ място зад Ривалдо във великата година с требъла през 1999.

Фернандо Редондо - Аржентина/ Реал Мадрид

Рязък контраст на Бекъм, Редондо бе един от най-недооценените полузащитници на своето време. Аржентинецът придоби популярност по света едва след невероятните си геройства за Реал Мадрид през 1999/00, когато бе спечелена Шампионската Лига. Той все още е считан за един от най-добрите комплексни полузащитници. Той пръв наложи модерното играене като плеймейкър изнесен по-назад на терена. Той обаче винаги бе засенчван от по-известни имена в Аржентина и Реал Мадрид, а освен това нямаше късмет и с контузиите си.

Михаел Балак - Германия/ Байер Леверкузен, Байерн, Челси

Все още мнозина не са убедени, че Балак е истинския футболист. Никога не е бил достатъчно постоянен и никога не е бил на достатъчно високо ниво в най-важните срещи. Той може и да е избиран три пъти за футболист на годината в Германия (2002, 2003, 2005), но има повече сребърни медали отколкото всеки друг футболист днес - цели 13. Същия номер, който носи на фланелката си. Той все още е един от най-добрите полузащитници, но на 32 години времето му да спечели Златната топка вероятно е изтекло.


НАПАДАТЕЛИ

Раул - Испания/ Реал Мадрид

Златното момче на Испания има повече голови рекорди от всеки друг активен нападател. Петкратният носител на титлата най-добър футболист на Примера Дивисион има повече златни медали (16) от почти всеки друг футболист. Той беше в най-добра форма от началото до средата на 20-те си години. Мнозина бяха шокирани, когато загуби Златната топка от Майкъл Оуен през 2001 година.  Тогава бе единственият му реален шанс да спечели. Очакванията към Раул винаги са били огромни и вероятно невъзможността му да пренесе успехите си от клубно ниво в националния отбор е причината за провала му за Златната топка.

Алесандро дел Пиеро - Италия/ Ювентус

Също както и Раул, той е в залеза на кариерата си, макар и да играе най-добрия футбол, който показа и в младините си. Но още по-шокиращо от Раул, изобщо не е поставян в тройката на най-добрите футболисти за годината. Той има много трофеи и отличия, но само веднъж е избиран за най-добър футболист на Италия през 1998. Ако последните две издания на Златната топка ни показаха нещо, то е че младостта печели. Но ако има футболист над 30 години, който на база на моментната си форма може да спечели отличието, то несъмнено това е Дел Пиеро.

Франческо Тоти - Италия/ Рома

Още един италиански футболист, който е ужасно пренебрегван през годините. И отново, но правилно, римлянинът е много мистериозна фигура що се отнася до национални отбори. На клубно ниво Тоти е недостижим, но поради една или друга причина се проваля за националния отбор на Италия. Получи червен картон на световното през 2002, заплю съперник на Евро 2004, след тримесечна контузия не успя да покаже потенциала си през 2006, въпреки че Италия вдигна трофея. Интересно е, че е избиран повече пъти от Дел Пиеро за футболист на годината в Италия - 2000, 2001, 2003, 2004, 2007.

Тиери Анри - Франция/ Арсенал, Барселона

Още един футболист, който изглежда е преминал най-добрите си години. Но дори и когато беше на върха си, никога не е бил оценяван за таланта и невероятния си принос. Най-доброто му класиране за Златната топка е второто място през 2003 година, зад Павел Недвед. Неоспорима сила в предишния си отбор, Арсенал, той бе сърцето и душата на националния отбор на Франция. Но въпреки това не е имало никакъв спор кой винаги го е засенчвал в националния отбор.



2008 ГОДИНА

И накрая, след като вече е ясно класирането за тази година, въпросът е дали някой от губещите ще има по-добър шанс да спечели Златната топка.

Лионел Меси

Трети през 2007, втори през 2008. Някакви предположения къде ще бъде през 2009? Няма съмнение, че доближава все по-близко и по-близко до светия грал. И има дори още по-малко съмнение за свръхестествения му талант. Но "Месията" трябва да изведе клубния или националния си отбор до голям успех. Барселона изглежда с добри шансове да спечели Шампионската Лига през 2008/2009. Ако не успее в това начинание, на Меси му остава световнто първенство през 2010 година.

Фернандо Торес

Въпреки головите му постижения миналия сезон, които бяха задминати единствено от Кристияно Роналдо, оставаме с впечатлението, че "Хлапето" само загряваше за тази година. Изглежда сигурно, че той ще остане още много години на "Анфийлд" и ще вкарва още много голове. Но също както и Анри, той трябва да покаже головия си коефициент и за националния отбор, за да спечели индивидуалните награди.

Икер Касияс

Достигна само 4-то място тази година, въпреки че в един момент бе сочен сред фаворитите. 2008 година може би беше единствения шанс за Свети Икер да спечели Златната топка. Кой знае кога Реал ще има толкова солидна защита като миналия сезон, когато спечели титлата в Примера. И кой знае кога Икер отново ще изведе страната си до голям триумф като победа на Европейското първенство.

Шави

Допълни петицата тази година. Въпреки че наближава 30-те, той става все по-добър и по-добър. Играч като него, който разчита на погледа си върху играта и интелигентността, вместо на скорост и експлозивност, може само да се подобри с годините. Ако успее да задържи сегашната си форма, 2009 може да бъде неговата. Но също както стана дума в статията по-горе, може да се окаже, че има нещастието да е съотборник с дори още по-добър футболист в лицето на Меси.

по материал от Goal.com