Пламен Марков бе изритан от БФС като селекционер на националния отбор. Това бе голямата новина след редовното заседание на Изпълнителния комитет. Футболните ни управници взеха правилно, разумно и адекватно решение. Но сега накъде?

Защо постът национален селекционер е толкова нежелан? Може би причините са финансови или пък България не е толкова привлекателна дестинация за чуждите специалисти. Българин или чужденец – всичко зависи от БФС. На новия селекционер наистина ще му е доста тежко, защото наследява една разбита и разглезена команда.

Като стана дума за хората от ул. „Иван Асен ІІ” №26, изборът на национален треньор е само малка част от проблемите им, но този именно проблем ще се стовари със страшна сила преди подновяването на световните квалификации.

Преди да назначи Марков, Михайлов твърдо заяви, че преговаря с половин дузина чужди специалисти. Те обаче искали много пари – хем искаме качествен чуждестранен треньор, хем той да ни излезе евтино. Е, това няма как да стане. Наистина сериозен чужд треньор ще излезе на БФС минимум 800 000 евро годишно и рискът е огромен. Но нали искаме отборът да дръпне напред.

Парите за привличането на голямо име бързо биха се възвърнали от спонсори и реклама. Футболистите наистина трудно ще го приемат, но на тях им се плаща (и то доста солидно) да играят, а не да дават мнения. Точно сега отборът има нужда от желязна ръка в съблекалнята.

Друга алтернатива е Красимир Балъков - млад, амбициозен, известен. Притежаващ нужният авторитет и познаващ добре родната действителност. На дневен ред отново дойде и името на Станимир Стоилов. Мъри обаче се врече във вярност на Литекс, а и Гриша Ганчев едва ли би се разделил с треньор №1 в България. Вариант за поста е и Люпко Петрович. Сърбинът е авторитет и носител на КЕШ, но в кариерата си не е водил национална гарнитура.

Общо взето, този казус трябва да разплете БФС преди редовния си Конгрес през януари 2009 г. До тогава обаче, най-вероятно футболът ни ще продължи да затъва. Шефът на централата пък сериозно трябва да се замисли за работата си, тъй като на вратата му чука Васил Божков.

Георги Пешев, Gol.bg