Вчера Жозе Моуриньо за пореден път показа, че няма равен, когато трябва да каже нещо изненадващо и впечатляващо. Португалецът оплю Рома, Ювентус и Милан, както и треньорите Спалети и Раниери. В крайна сметка това предизвика грандиозен скандал.

Специалния обаче отдавна впечатлява всички в Италия с изказванията си. За 8 месеца на Апенините той влезе в цели 11 словесни престрелки с колеги и други хора от света на футбола. Вестник "Кориере дело спорт" не пропусна да припомни предишните изказвания на Моуриньо.

Срещу Анчелоти (16 юли 2008)
Анчелоти е забравил, че в историята на Милан един от най-важните треньори бе Ариго Саки, а той също като мен не е играл футбол на високо ниво.

Срещу Раниери (4 август 2008)
Раниери има право. Наистина имам нужда от победи, за да съм щастлив. При него не е така. Точно затова той е на почти 70 години (той е на 59), но е спечелил само една Суперкупа и една малка купа, а не големи трофеи. Трябва да си промени психиката, но е твърде стар, за да го направи.

Срещу Сколари и Шева (август 2008)
Защо Сколари ме атакува? Питайте него, но явно всички разбраха, че като говорят за мен, излизат на първа страница. Това е реклама за тях. Проблемът е, че в Милан Шева бе третиран като принц, а в Челси нямахме принцове.

Срещу Манчини (30 август 2008)
Не ми изглежда, че Интер от миналия сезон е доминирал над съперниците, стрелял е по 15 пъти във вратата или нещо подобно. За два месеца не е възможно да се промени психическата нагласа на играчите.

Срещу Дзенга и Тедеско (13 септември 2008)
Дзенга каза, че излиза за победа, но едно е да го кажеш, а друго е да извадиш отбор, който да търси победата. Тедеско? Човек като него в Англия е липса на феърплей, а в Италия и Испания е интелигентен.

Срещу Ло Монако (15 септември 2008)
Ло Монако кой? Не познавам този човек. Аз познавам Байерн Мюнхен (б.р. на италиански Мюнхен е Монако), познавам Гран При на Монако. Адидас ми плащат да ги споменавам, и ако Ло Монако иска да е на първа страница, трябва да знае, че аз не правя безплатна реклама на никого.

Срещу Берета (27 септември 2008)
Барнета (б.р. бърка името на треньора) говори с мен на терена и не ми каза, че трябва да отида да дам пресконференция. Може би съм антипатичен, но не ям хора. Той трябва да поработи върху отношенията с другите колеги.

Срещу Раниери (27 септември 2008)
Чух как Раниери говори за уважение. Казва го той, който беше 5 години в Англия и дори не се научи да казва гуд афтърнуун и гууд морнинг. Той има ли уважение към играчите и журналистите?

Срещу Михайлович (21 декември 2008)
Помощник-треньор на Интер е Барези, но Синиша говори за Интер повече от Барези. Адриано? Всеки заслужава втори шанс, а щом Интер направи изключение и даде шанс на човек, който е наплюл съперник да работи като помощник-треньор, защо да не даде и на Адриано.

Срещу Доменек (24 януари 2009)
За мен той стана важна личност, защото плаках като дете на пресконференцията му след мача Франция - Италия на Евро 2008. Направо ме жегна в сърцето. (Доменек поиска ръката на приятелката си и не коментира отпадането)

Срещу Анчелоти (23 февруари 2009)
Анчелоти е единственият, който определи гола на Адриано в дербито като подарък. Явно си мисли, че всички забравят бързо. Той не каза нищо за попадението в първото дерби през есента, когато Милан вкара след като Кака получи топката в засада, а Амброзини трябваше да бъде изгонен.