В годината, когато Паоло Малдини е облякъл за първи път фланелката на Милан, аз съм се родил. Става въпрос за 1978 и тогава синът на Чезаре Малдини е едва на 10 г. Вчера защитникът изигра последния си официален мач на "Сан Сиро", малко преди да навърши 41. Цялата му кариера премина на този стадион. Кариера, която не отстъпва на почти нито един футболист, родил се някога.

За последния му мач срещу Рома от Милан бяха организирали празник. Той обаче се превърна в поругаване на една светиня, заради част от тифозите на Милан. Най-заклетите запалянковци в "Курва Суд", от фракцията Фоса деи Леони, освиркаха своя капитан по време на почетната му обиколка след мача. Те извадиха обидни плакати към него и скандираха "Франко Барези, има само един капитан - Франко Барези".

И всичко това след като Паоло отдаде 31 години от живота си на Милан. След като донесе 26 купи във витрината на клуба. След като изигра над 900 мача за росонерите. И това ако не е простотия? Да оплюеш една от най-великите икони на италианския футбол въобще. Каквото и да е казал Паоло срещу тифозите преди време, не е достатъчно, за да получи такова отношение.

Феновете го освиркаха пред неговия баща, пред съпругата му, пред децата му, пред още 71 000 други тифози, които бяха дошли да изпратят подобаващо своя капитан. И то на 24 май. Денят, в който преди 20 години в Барселона Малдини спечели първата си Купа на европейските шампиони. Първата от общо пет. Тогава той бе още Паолино Малдини. Малкият Малдини, който гонеше успехите на баща си Чезаре.

Паолино остаря пред публиката на Сан Сиро и на цяла Италия. На трибуните имаше 3-4000 фенове на Рома, които бяха облекли фланелки "Грацие Паоло, гранде капитано" (Благодарим ти Паоло, велики капитане). Всички се бяха приготвили за големия празник. Фиеста, която бе помрачена не само от загубата от Рома. Това не може да огорчи човек като Малдини преживял толкова във футбола. Но Паоло едва ли е очаквал такова отношение от публиката.

Той почти се разплака, когато завърши почетната си обиколка. Съотборниците му го чакаха на центъра, за да го поздравят, но той искаше да се прибере в тунела. Все пак Леонардо и Анчелоти го убедиха да остане още малко на зеления килим.

Когато Паоло напусна игрището не плачеше. Като един истински мъж. Но горчивият вкус в устата му едва ли скоро ще премине. Всички твърдят, че тези, които го освиркаха са една малка част и капка в морето. Истината е, че има хора от най-върлите ултраси, които твърдят, че Паоло Малдини никога не е бил тартора на този отбор. Че отношенията му с публиката никога не са били добри. Че Паолино, за разлика от един друг споменат футболист, не е се е подмазвал на агитката. Защо? Не е имал нужда, защото той винаги е бил най-добрият от всички.

Тифозите пееха "Има само един капитан - Франко Барези". Но това не е вярно. Защото Малдини наистина пое лентата от Барези, но преди това Милан бе воден от Ривера, а сега всички се надяват това да прави Кака.

Паоло Малдини напусна Сан Сиро в един много тъжен ден със свито сърце. И ако някой се е надявал, че той ще размисли и ще остане още един сезон, това вече няма как да стане. Едва ли дори Малдини ще иска да влезе в ръководството на клуба някога.

Вярно е, че Паолино можеше да се откаже по-рано. Можеше да спечели по-малко. "Само" седем титли на Италия, пет Купи на европейските шампиони, три Междуконтинентални купи, пет Суперкупи на Европа, 5 Суперкупи на Италия...

Малдини можеше да се продава по-добре. Можеше да остави телефона си на журналистите и да се изказва всеки ден. Можеше да се явява по-често пред телевизорите. Да участва в предизборните кампании. Можеше да направи малкото неща, които не е направил във великата си кариера.

Паоло се прибра в тунела с намусено лице. Но както винаги той не направи скандал от това, което се случи. Защото е един истински лидер, мъж и капитан. Защото си остава Малдини. Сега той напуска футбола, но ние, тези които му се възхищаваме, го поздравяваме.

През целия си съзнателен живот Паоло Малдини бе част от футбола, който обичам. Може да не е от любимия ми отбор, но той бе един от най-великите. Помня когато Роби Баджо (според мен другия най-велик италиански играч в последните 20 години) се отказа от футбола. Помня как ме стегна гърлото и почти се разплаках, когато Роби помаха на публиката за последно. По ирония на съдбата това се случи на същия този стадион. На "Сан Сиро". Сега почувствах същото. Заради Малдини, но почувствах и погнуса от това, което се случи на трибуните.

За да завърша искам само да цитирам едни думи на един друг велик човек за футбола - сър Алекс Фъргюсън. "Ако трябва да кажа моя предпочитан играч за всички времена ще кажа Паоло Малдини без да се замислям. Нямам никакво съмнение за това. Той винаги е бил господар на сцената, винаги е имал невероятно желание да се състезава и да печели. Начинът, по който повлия на всички формации на Милан, в които игра, е наистина изключителен", каза преди време легендарният шотландец.

А някой реши да освирква този човек в последния му мач... И то сигурно хора, които също като мен не са били родени, когато Малдини е започнал в Милан.

Чао Паолино,
Чао Капитане

Петьо Петев