В момента се провежда най-престижното колоездачно състезание на света - Обиколката на Франция. Тази година тя е изключително интересна, заради събирането на много фаворити и най-вече заради завръщането на легендарният 7-кратен победител в това състезание - Ланс Армстронг.

Колоезденето е изключително интересен спорт, който обединява в себе си интригата на многото и различни етапи с невероятните усилия, които поставят човешките способности до техния лимит. Същевременно е изключително близък до ежедневието на хората, тъй като всеки човек е карал колело.

Професионалното колоездене обаче има своите тънкости, които определят протичането на състезанието. За да можете да ги разберете и да сте наясно с интригата на Тур Дьо Франс, Gol.bg се опита да отговори на някои от най-интересните въпроси, които може да си зададете:



1. Как се определя победителят в Тур дьо Франс? 
При многоетапни колоездачни обиколки победителят се определя като се сумират времената му от всеки отделен етап. За по-лесно смятане се взима времето на временния лидер, а останалите се класират според разликата до него. Всеки ден тези разлики се увеличават или намаляват, според резултатите от съответния ден.

2. Когато финишира обща група от състезатели как се определя времето?
При финиширане на обща група от състезатели всички получават времето на първия. Единствено ако има разкъсвания от повече от няколко секунди, тогава се брои разлика. Според правилника, ако колоездач падне до 3 километра преди финала, той получава времето на групата с която е бил преди да падне.

3. Има ли някакви бонуси във време?
До 2007 година на победителят във всеки етап се даваше бонус от 20 секунди, на втория 12 секунди, а на третия 8 секунди. Тази година в Тур дьо Франс обаче няма бонуси за етапните победители.

4. Има ли лимит на времето, за което трябва да пристигне последният?
Да, има контролно време, в което трябва да се вместят всички колоездачи. В противен случай те отпадат от обиколката. Контролното време е процент от времето на победителя. Той обаче не е фиксиран, а зависи от трудността на етапа и средната скорост на колоната. При най-лесните и бавни етапи времето в което трябва да финишира последния е до 4% от времето на първия. При най-трудните етапи, които се вземат с висока скорост, този процент може да нарастне до 18%. При карането по часовник процентът е фиксиран и винаги е 25%.

5. Защо водачът носи жълта фланелка?
Жълтият цвят е бил цветът на хартията, на която се е издавал спортният ежедневник Екип в началото на века. Този вестник е отразявал най-много обиколката и заради него е избран жълтият цвят.

6. Какви са другите фланелки, за които се борят състезателите?
Освен жълта фланелка има още зелена, бяла на точки,  и чисто бяла. Зелената фланелка е за класирането по точки. Точките се дават на първите няколко финиширали в съответния етап. При тях времето няма значение. Колоездачът с най-челни позиции от всички етапи е победител по точки. Обикновено това са най-добрите спринтьори. Точки се дават освен при пресичане на финала, но и на няколко междинни контроли по средата на етапа. Там обаче точките са много по-малко.

Фланелката на червени петна е също за класиране по точки, но само в планинските етапи. Там също се гледа редът на преминаване през височините. Там обаче не се гледа финала на етапа, а преминаването през върха на всяка височина. Според наклона си, височините се разделят на категории 1, 2, 3 и 4, като номер 1 е най-стръмната. Има и няколко височини от извънредна трудност, които се обозначават с "извънредна категория". Тази година такъв ще е финалът на последният етап - връх Венту.

Бялата фланелка се присъжда на най-добрият млад състезател в класирането. Възрастта на младите състезатели е до 25 години. Практически, бялата фланелка е равнозначна на жълтата фланелка "за младежи".

Освен борбата за отделните фланелки има и отборно класиране. При него във всеки етап се сумират времената на първите трима финиширали от дадения отбор. Във всеки етап тези първи трима могат да са различни.

7. Какви са различните етапи?
Етапите биват равнинни, планински, индивидуално бягане по часовник и отборно бягане по часовник. При равнинните етапи няма никакви височини, или само няколко от най-ниска категория. При планинските етапи има изкачване на височина от висока категория. При индивидуалния часовник колоездачите тръгват един по един през определен интервал и разчитат единствено на личните си възможности. При часовника е забранено двама колоездачи да карат един зад друг, дори и единият да застигне този, който е тръгнал пред него. При отборното бягане по часовник целите отбори от 9 колоездача карат заедно в пакет, като се редуват да водят. Накрая се гледа времето на 5-тия колоездач, за да се изключи възможността индивидуални, по-мощни колоездачи, да се откъснат напред. Ако финишират в група - всички взимат времето на 5-тия. Ако зад 5-тия има изостанали, те взимат реалното си време със съответното изоставане.

8. Има ли специализирани колоездачи?
Също както и при леката атлетика, колоездачите се различават според физиката си. По-дребните и леки колоездачи карат добре в планините. По-силните и мускулести колоездачи са по-добри при бягането по часовник. Най-мощните и взривни колоездачи са така наречените спринтьори и се борят единствено за класирането по точки. Спринтьорите могат да се сравнят с бегачите на 100 метра в леката атлетика, а планинарите могат да се сравнят донякъде с маратонците.

9. Кой тип колоездачи има по-голям шанс за крайната победа?
Последните трима победители в Тур Дьо Франс са типични планинари. Най-великите колоездачи в историята обаче са еднакво добри както на планините, така и при часовниците. Спринтьорите изпитват огромни затруднения в планините и никога не са могли да се борят за крайна победа.

10. Кои са фаворитите през 2009?
Фаворит номер 1 е Алберто Контадор, който спечели през 2007 година. Миналата година той не участва заради отсъствие на целият му отбор. Този сезон той подобри много бягането си по часовник, което го прави абсолютен фаворит за крайната победа. Завърналият се след 4 годишно отсъствие Ланс Армстронг също е фаворит за победата, но никой, дори самият той не знае каква ще е формата му в планините. Техен основен съперник е Кадел Еванс, който е комплексен колоездач. Други претенденти са Карлос Састре и Анди Шлек. Те са много добри планинари, но губят значително време в часовниците. Преди състезанието към фаворитите бе зачисляван и победителят от обиколката на Италия Денис Меншов, но не се знае дали е успял да се възстанови от нея, тъй като тя бе само 5 седмици преди Тур-а.

11. Колко отбора и по колко колоездача има в обиколката на Франция?
Всеки отбор има по 9 колоездача. Тази година има 20 отбора в обиколката, но в предишни сезони са били 22. Отборите в обиколката на Франция се определят според класацията им в световната ранглиста, а някои могат да получат индивидуална покана от организаторите на Тур-а.

12. Какво е значението на отборите?
Всеки отбор има свой лидер - най-добрият колоездач с най-големи шансове за крайната победа. Всички негови съотборници правят всичко възможно и се подчиняват на целта да го облекчат и да му помогнат да спечели възможно най-предно класиране. Някои отбори нямат лидер-претендент за крайна победа, а претендент за победа за зелената фланелка. Тъй като стратегиите при преследването на жълтата и зелената фланелка са различни, много рядко в един отбор има топ-спринтьор и претендент за жълтата фланелка.

13. Защо колоездачите карат един зад друг в пакет?
Скоростта на каране през повечето време надхвърля 50 км/ч. При тази скорост съпротивлението на вятъра е осезаемо и този, които кара сам отпред изпитва затруднения. Залепените зад него колоездачи се възползват от въздушната струя и спестяват сили. При карането в група колоездачите се редуват и така успяват да поддържат средна скорост, непосилна за единичен колоездач.

14. Защо понякога един или няколко колоездачи се откъсват напред?
В началото на етапите някои колоездачи, които не се борят за нито една от фланелката опитват риск, спринтирайки напред. Целта им е не да спечелят време за крайното класиране, а да вземат етапна победа, която също е много престижна. За да имат шанс, трябва да сформират така наречената "група на бегълците" от поне няколко човека. Основната група не хвърля излишно усилия да ги гони от самото начало и темпото и е по-спокойно. Към края на етапа основната група се активизира и почти винаги застига бегълците точно преди финала. Редките случаи, когато бегълците успяват да финишират са при наличието на изненадващ попътен или страничен вятър, големи падания в основната група или други непредвидени фактори. Преди или след много тежки етапи може да се случи така, че никой от основната група да не иска да хвърля усилия за гонене на бегълците. В такива дни има най-много опити за сформиране на групички на бегълци.

15. Защо фаворитите никога не опитват да се откъснат в равнинните етапи?
Усилията необходими за атака, а след това за натрупване на разлика са огромни. Същевременно при опит за атака на някой от фаворитите, всички съперникови отбори мигновено ще реагират и ще го догонят.

16. Защо тогава има откъсванията между фаворитите в планините?
В планините средната скорост е много по-ниска заради наклоните и съответно въздушното съпротивление е по-малко. Това означава, че карането поединично не е толкова по-трудно. Същевременно накрая на планинските етапи умората във всички е толкова голяма, че минимална разлика в тонуса може да окаже значение.

17. Лесно ли е да се направи откъсване в планината?
Дори и с по-малкото въздушно съпротивление в планината, то продължава да бъде фактор. За да може един колоездач да направи успешна атака (да се откъсне от залепените зад него), трябва да бъде много по-силен от тях. Ако е само малко по-бърз от тях, тази разлика се неутрализира от въздушната струя зад него и иначе по-слабите му съперници винаги карат залепени зад него. За успешна атака колоездачът освен по-добра форма, трябва да има и екслплозивност.

18.Какви са скоростите?
Средните скорости на етапите (при дължина около и над 200 км) надхвърлят 40 км/ч. При бягането по часовник (дължина около 40 км)  колоездачите карат с около 50 км/ч. По време на финалните спринтове спринтьорите достигат скорост от около 70км/ч на равни участъци. При спускания по наклони някои по-рискови колоездачи са достигали скорост от над 110 км/ч.

19. При толкова дълги етапи, как колоездачите ходят по малка нужда?
Обикновено те правят това в началото на състезанието, спирайки отстрани на пътя и облекчавайки се без да слизат от колелата. Ако скоростта обаче е по-висока, може да им се наложи да го правят дори в движение. Има неписано правило, че докато група колоездачи се облекчава, не се правят атаки.

20. Хранят ли се колоездачите по време на етапа?
Колоездачите се подкрепят с бързоусвоима и лека храна, както и специални напитки. Всички те обаче взимат единствено и само от своя личен отбор, тъй като при консумиране на храна или напитка от публиката има риск от положителна допинг проба. Храната и напитката се взима от отборната кола, която кара зад колоната колоездачи. Обикновенно един колоездач взима няколко бидончета с напитки и опаковки храна, които след това носи на съотборниците си.

21. Какви са паричните награди?
Победителят в Тур Дьо Франс печели 450 000 евро. Вторият е с 200 000, а третият 100 000. Победителите при спринтьорите и катерачите  взимат по 25 000, най-добрият млад колоездач печели 20 000, а победителят при отборното класиране взима 50 000.

Заплатите на колоездачите не са много високи и напоследък са по-малки отпреди, заради допинг скандалите, пропъждащи много спонсори. Обикновените колоездачи от отборите, участващи в Тур Дьо Франс, взимат по 70 000 евро годишно от заплата.  Бонусите от етапни победи, както и личните приходи от реклама са отделно. Топ-колоездачите печелят доста повече. През 2005-та година само заплатата на Ланс Армстронг е била 4 милиона долара. Този сезон обаче американецът не взима абсолютно никаква заплата от отбора си, с което да потвърди, че не се връща заради парите.

22. Защо толкова се говори за допинг в колоезденето?
Колоезденето и в частност най-голямото състезание в този спорт - Тур дьо Франс е един от най-тежките спортове. Някои специалисти го сравняват с това да тичаш маратон всеки ден в продължение на 3 седмици. Както при всеки друг спорт, в които физическото усилие е толкова голямо, колоездачите взимат всякакви спомагателни средства. Много от тях са позволени, но както и при всеки друг спорт, някои преминават границата. Причината за толкова големия брой положителни проби обаче се дължи на друг факт - а именно изключително голямата борба с допинга в този спорт. Лабораториите в които се взимат тестовете са възможно най-модерните сред всички спортове и улавят вещества, неуловими за други лаборатории. Правилата за взимане на допинг също са изключително сурови и са в пъти по-строги от всички други спортове.

23. Има ли смъртни случаи в обиколката?
Колоезденето е опасен спорт и понякога се случват дори смъртни случаи. В по-ранните години е имало няколко смъртни случая в обиколката на Франция. След 1967 единственият случай е на Фабио Казартели през 1995 година, когато пада при спускане със скорост 88 км/ч. След неговата смърт носенето на предпазен шлем е задължително. След 2000-та година има 2 смъртни случаи на зрители, блъснати от автомобили.  През последните 20 години има общо 8 смъртни случаи в колоезденето като цяло. През 2004-та година в дома си почина победителят от 1998-ма година Марко Пантани. Като причина за смърта се посочва свръх-доза кокаин.