Шестата титла от Откритото първенство на Великобритания по тенис и общо петнадесета от шлема в неговата кариера, изведоха Роджър Федерер в орбитата на спортистите, чиито имена олицетворяват спортовете, на които са отдали цялата си състезателна кариера.

Почти всеки фен стане ли дума за професионален бокс веднага прави аналогия с Мохамед Али, ако темата е баскетбол - несъмнено се сещаме за феноменалния Майкъл Джордън, “Краля” на футбола и Марадона са в сърцата на всички любители на най-популярната игра, а постиженията на Тайгър Уудс засенчиха всички досегашни в историята на голфа.

Нещо подобно стори в неделния следобед и роденият на 8 август 1981г. в Бининген, тенисист, който не само си върна короната от най-престижната тенис надпревара, но и остави името си над всички легенди допринесли за развитието и популяризирането на аристократичната игра.

Тепърва мнозина анализатори и спортни критици ще започнат да нищят приноса и постиженията на Маестрото от Базел, но аз ще си позволя да обърна внимание не на титлите и рекордите (с цялото ми уважение към тях), а на една друга заслуга на швейцареца, която преобърна изцяло концепцията и критериите на обичаната от всички нас игра.

Магия – това е първото определение, което неволно се изтръгва от мен, когато трябва да дам характеристика на играта на световния номер едно през последните пет години.
 
Всеки един негов удар на корта е пропит с финес, интелигентност, швейцарска прецизност и акуратност, но най-голямото удивление, което той буди у безпристрастния любител на тениса е невероятната лекота в движенията му, която кара всичко сторено от него да изглежда като детска игра или просто… магия.

С наложения от Федерер еталон през последните години, всеки един състезател, който иска поне да се доближи до невероятната му класа знае, че освен с отличен сервис, стабилна игра от основната линия, прецизни минаващи удари и технични волета в близост до мрежата трябва да разполага и с брилянтна тактика, невероятна физическа издръжливост и готовност за импровизация във всеки един момент.

Благодарение именно на тази висока летва, на този невероятен стандарт, наложен от Федерер от 2004-та година насам, станахме свидетели на онези епични битки и на онова величествено съревнование, в които бяха замесени и Рафа Надал, и Анди Родик, и Мъри, Джокович, Вердаско, Хаас и др.

Дори в този момент “Великия маг” да реши, че пред него вече стоят други приоритети (не, не, това не са пожелания), Роджър Федерер ще бъде запомнен не само с нескончаемата редица от титли и рекорди, а и с онази обаятелна елегантност на корта, която хипнотизира и зрителите, и противниците.

Николай Недялков, Gol.bg