Треньорът на Литекс Станимир Стоилов даде интервю за официалния сайт на оранжевите. Мъри говори за любопитни неща свързани с родния футбол.

- Г-н Стоилов, на какво ниво е Литекс в началото на втората половина на лятната подготовка?
- Като тренировъчен процес приключва. Остава да изиграем контролните мачове. Първо, трябва да се изчисти игровият облик, игровите връзки. Второ, играчите да заслужат титулярните си места. Подготовката бе кратка, което е добре за футболистите. Надявам се с мачовете да влязат в оптимална форма.

- Можете ли да направите сравнение между Литекс миналата година по време на лятната подготовка и сега? Какви са разликите и приликите между онзи отбор и сегашния?
- Всеки разбира футбола по различен начин. Смятам, че Литекс миналата година по това време бе някак емоционален. Отбор, който искаше много. Караше го повече на воля и желание. Сега, ако успее да запази волята, желанието и агресията, ако вкарам малко повече идеи и мисъл в тактическо отношение, ще може да се каже, че Литекс е израсъл. В момента виждам един тим, който мисли, твори и атакува повече.

- Осъзнават ли футболистите какъв златен шанс имат да влязат в групите на новосформираната “Лига Европа”?
- Шанс винаги има в Европа. Няма значение дали си поставен. Трябва да си достатъчно добър. Да си достатъчно безгрешен. Това е моята логика. Миналата година бяхме на границата да създадем много сериозно напрежение пред Астън Вила. Допуснахме две, три елементарни грешки, които в Европа почти винаги са фатални. Литекс може да се справи с по-сериозни противници.

- Г-н Стоилов, за пореден път по време на предсезонните лагери задаваме един и същ въпрос – може ли Литекс да стане шампион?
- Литекс се е преборил и е печелил титли в края на 90-те години, но аз смятам, че прекалено импулсивно, прекалено епизодично тимът играе добре. Отборът трябва да има свой облик и да поддържа постоянно високо ниво. Играчите от сън да ги вдигнеш, трябва да могат да се справят с един мач. Колебанията се дължат най-вече в липса на постоянство в игровия стил. Ако успеем да задържим стилът на високо ниво, имаме шансове. Но нека не слагаме каруцата пред коня.

- Как виждате конкуренцията в първенството?
- Нивото на конкуренцията се увеличава, нивото на българския футбол слиза надолу. Причината е проста – изоставаме доста в работата с младите футболисти. - Шанс винаги има в Европа. Няма значение дали си поставен. Трябва да си достатъчно добър. Да си достатъчно безгрешен. Това е моята логика. Миналата година бяхме на границата да създадем много сериозно напрежение пред Астън Вила. Допуснахме две, три елементарни грешки, които в Европа почти винаги са фатални. Литекс може да се справи с по-сериозни противници.- Литекс се е преборил и е печелил титли в края на 90-те години, но аз смятам, че прекалено импулсивно, прекалено епизодично тимът играе добре. Отборът трябва да има свой облик и да поддържа постоянно високо ниво. Играчите от сън да ги вдигнеш, трябва да могат да се справят с един мач. Колебанията се дължат най-вече в липса на постоянство в игровия стил. Ако успеем да задържим стилът на високо ниво, имаме шансове. Но нека не слагаме каруцата пред коня.- Нивото на конкуренцията се увеличава, нивото на българския футбол слиза надолу. Причината е проста – изоставаме доста в работата с младите футболисти. Най-големият проблем в българския футбол сме ние, треньорите. Готвим се единствено за временния резултат. В същото време познанията ни са твърде оскъдни. Залагаме на приказките. Коментираме другия, вместо да си гледаме в нашия двор. Затова водещите клубове понеже търсят ниво и класа се ориентират към по-опитни футболисти. Младите в момента не са толкова добри, за да защитят някак надвишените ни амбиции за участие в “Лига Европа” и “Шампионска лига”.

- Има ли треньори в България?
- На документи сме много. Определено има и добри специалисти.

- Защо не се развива българският футбол?
- Моето мнение за проблемите, колкото и болезнени да се те за някои, са следните: След 1995 г. постепенно бе разрушен климатът, отборът, треньорският авторитет в българския футбол и националния отбор. Създадоха се интриги между така успешното поколение от 1994 г. Голяма част от треньорите се превърнаха в докладчици на “Кърниградска” 19. Или по-точно в кабинета на т. нар. “Сив кардинал”. А именно там не се направи нищо, за да се развие българското треньорство, а се отглеждаха само послушници. А да не говорим, че през този период и грам не се направи за развитието на спортната база. По-важно беше да пристигат пълни багажниците към “Кърниградска” 19. Сега продължават да ни се натрапват под формата на “помагачи” и “анализатори” с разбирания от……век. Същевременно трябва да бъдат “съдени” за унищожението на българския футбол и набиването му под дъното. Вместо да използваме инерцията, парите, перфектните футболисти, треньорите, успехите от 1994 г., 1996 г. , 1998 г., ние се постарахме да ги заличим от картата, като изкарахме, че европейското първенство през 1996 г. е супер провал, въпреки че постигнахме победа и равен.

- И все пак има ли успели български треньори и вие чувствате ли се като такъв?
- В България не обича успелите хора. Смешно е да се критикуват например Христо Бонев, който е направил шампион чуждестранен отбор. Както и Димитър Пенев, Аспарух Никодимов, Георги Василев, Васил Методиев. Считам се донякъде за успял български треньор, който трябва още доста да работи и да се усъвършенства в професията.

- Треньорите на националните отбори по волейбол и баскетбол са чужденци. Дали пък и това не е причина някак да се гледа на вас с недоверие като селекционер на държавния тим по футбол? Някои хора смятат, че чужденец на вашето място ще бъде по-продуктивен?
- Нека видим накрая волейболът и баскетболът какви резултати ще постигнат. Не съм очаквал, че ще имам сто дни. От хората съм, които имат идеи за развитието. Без значение дали на клуб, дали на национален отбор. Следвам своя път и своята философия за играта. Който иска, да стане треньор на националния отбор и да управлява. Футболът не е кръчма, за да кажеш, че който плаща, той поръчва музиката. Музиканти можеш да си поръчаш, но не можеш да им кажеш как да изпълнят дадена песен. Те си знаят. В спорта трябват хора – специалисти, които наистина да го издърпат напред. Футболът носи радост и удоволствие на хората. Не винаги резултатът е най-важен.

- Защо постоянно се асоциират успехите ви с Наско Сираков?
- Защото сме работили в екип. Този екип е дал нещо за успеха на даден клуб. Все пак аз и Наско бяхме на върха на пирамидата и затова нашите имена са най-споменавани. Дай Боже след време и в Литекс да ме асоциират с някого. Да кажат – Стоилов без Стойчо Стоилов е нищо. Истината е, че аз съм нищо без екип. Така че успехът е на целия екип.

- Някъде върви световният футбол?
- Футболът е бизнес. Има ли кой да плаща, се продава. За жалост виждате каква е българската действителност. От трансферите на Ричард и Домовчийски няма човек продаден за над 1 000 000 евро.