Напрежението около Емил Велев стана непоносимо. Това очевидно се отразява и на отбора. И пак бе задействан обичайния клапан – смяна на треньора и отпушване на напрежението. Просто така.

 

Трябва обаче да се подчертае, че наставникът на Левски няма никаква вина за натрупването на отрицателния заряд в летните горещини. Исканията за оставка и натискът на част от привържениците бяха заложени още миналата година. Те станаха част от общественото ежедневие – най-нормалното нещо бе на мачовете да се крещи срещу Емил Велев.

 

През миналия сезон често играта на Левски не вървеше. Сега първото полувреме с андорците също показа, че докато не падне първия гол отборът е затормозен. вярно е - има още много кусури и непостоянство в играта на Левски.


Да се уволнява обаче сега треньорът е грешно – ако трябваше да се прави промяна, то времето беше след края на миналото първенство. За да може новият треньор да си води подготовката по своите си методи. Сега преди мачовете с Баку и старта на сезона решението на Батков е и закъсняло, и в неподходящия момент.

 

Очевидно босът на сините се е загрижил за приходите от Шампионската лига и се надява с ефекта на новия треньор да постигне целта. Миналата година вариантът обаче не заработи. Просто Велев имаше прекалено малко време да оправя бакиите на несполучливия избор на Батков – Вили Вуцов.

 

Емил Велев работи честно и всеотдайно за Левски. Доколкото можеше. И трябваше да остане треньор. Сега, след като води подготовката, след като познава добре всеки и всичко. Преди важни битки генералите не се сменят – те се сменят след тях. Ако е нужно. Много повече трябваше да се помисли за промяна в щаба му, където определено имаше още много какво да се желае.

 

На практика Велев не получи нито за ден кредит на доверие, нито шанс за изява. Каквито бяха дадени на Станимир Стоилов през 2004 и 2005 г. Тогава Левски отпадна безумно от Беверен, после спечели Купата на България. Сега отборът на Велев отпадна от БАТЕ, а после стана дори шампион. Единият бе оставен, другият бе сменен.

 

Уволнението на Стоилов и Сираков обаче заложи недоволството на близките до тях фенски тартори, които по една или друга подбуда поеха пътя на оплюването на Велев. Точно те доведоха до абсурда, на мача с Локомотив София миналата есен в Надежда привържениците на Левски да се обиждат масово едни други. Вместо силното синьо единство – раздор. Тези настроения срещу Велев се подклаждаха цяла година. Сега Батков просто се възползва от тях.

 

За разлика от много други, Емил Велев бе наистина голям играч на Левски. И сега се опита като треньор да даде всичко от себе си, независимо какво беше нивото му на лична подготовка. Не го правеше за пари, а за Левски. И със сигурност от него няма да се чуе нищо срещу Левски, което също ще го отличи от много други.


Владимир Николов, Gol.bg